Домове БГ: кирливи пелени, немити бебета, загниваща плът

Това е воня, която ви превзема – кирливи пелени, немити бебета, загниваща плът. Тогава ви удря тишината, зловеща, неестествена тишина, тишината на бебета, които са изоставили надеждата някога да бъдат утешени, гушкани или успокоявани.

Това е страшната тишина на гладуващите, пренебрегвани, необичани деца в България, които чакат да умрат, пише в новия си брой лондонският "Таймс".

„Бях в институция за деца на възраст до 3 години и се озовах свита до детско креватче, така че дежурната "сестра", която бе през три стаи, но която можеше да наблюдава всички стаи през стъклото за наблюдение, поставено на всяка от разделящите помещенията стени, не можеше да ме види“, пише Роза Монктън в репортажа си от България.

"Всичко, което можех да видя от това ниво, бяха решетките, разгънати чак до стаята за наблюдение, решетките затварящи тези деца, чието единствено престъпление е, че са се родили.

Каква Европа е тази, която поверява невинни бебета и деца на живот като този – живот, който поражда каквато и да е надежда? Бедното дете, до чието креватче аз се криех, имаше хидроцефалия /събиране на цереброспинална течност в мозъка, бел. ред/.

Момиченцето в съседното легло бе толкова слабо, че изглеждаше чак плоско.

Следващото дете бе със свързани крака, покрити със стара калъфка от възглавница - почувствах огромна подутина върху единия от двата му вретеноподобни крака.

Децата в това крило нямат човешки контакт. Те се хранят, лежейки по гръб, като пелените им се сменят само когато има доставка на нови. Не им се изговаря нито дума, така че никое от тях не може да говори. Така живеят те, така и умират.

През последните няколко месеца посетих осем институции в България и бях зашеметена от тоталната липса на човечност. Бебешкият свят не съществува за тези деца.

Децата в Западна Европа са институционализирани поради малтретиране или липса на внимание, докато в други части на Европа, особено в бившите комунистически страни, това е заради изоставяне или увреждания.

В Източна Европа все още битува схващането, че най-добрият начин за справяне с такива деца, е като бъдат отделени от семействата им и въобще от обществото", пише още авторката и добавя:

"Потокът от деца към подобни институции продължава да е все така голям, а много родители са принуждавани от държавата да дават бебетата си веднага след раждането, ако бъде установено някакво нелечимо заболяване. България е втора в Европа по най-много деца, оставени в домове /Русия оглавява списъка/."

„В друга институция бях развеждана от руса Круела де Вил /героиня от 101 далматинци, известна в България като Злобара де Мон, бел. ред./: остри високи токчета, тежък грим. Спирайки пред всяко стъкло, тя поглеждаше листа си, вземаше химикалката, която носеше зад ухото, броейки:

"Това е с церебрална парализа, това много увредено, това със Синдрома на Даун, това не знам...".

Помолих да вляза в една от стаите и взех първото дете, жив скелет. Какво му имаше? То бе сляпо. Просто сляпо.

Но тук то гладуваше до смърт, клатейки и удряйки главата си в креватчето.

При друго посещение попитах директора, педиатър, за детето със Синдрома на Даун. Защо то бе тук?

"Тя е със Синдрома на Даун, ще умре". Казах, че това не е вярно, че тези деца могат да живеят. Разгневена, тя отвърна: "Лекар ли сте?". Не, отговорих аз, но съм майка на дете със Синдрома на Даун". "Вие не сте лекар, така че не разбирате... тези деца са безполезни. Те никога не би трябвало да са се раждали", разказва авторката на материала.

Над 96% от институционализираните деца в Европа имат поне един жив родител. Необходима е помощ да бъдат убедени семействата, че те могат да се справят.

Късно е да се помогне на много от затворените в институции деца – техните животи вече са невъзвратимо увредени. Но можем да спрем потока от деца към тези места.

Имаме потребност от програми за ранна намеса в болниците и майчините заведения, нуждаем се да убедим хората да им пука, завършва „Таймс“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase