Снимка: Булфото, архив

Лекари и инженери, както и асансьорни техници, заварчици и стругари - това са кадрите, които не достигат на пазара на труда, обяви просветният министър проф. Анелия Клисарова.

Недостигът на специалисти с необходимата квалификация за бизнеса и икономиката е един от проблемите, поставени пред Националната стратегия за учене през целия живот 2014-2020 г., приета днес от правителството.

Друго предизвикателство са трудностите, възникнали от финансовата криза и, разбира се, безработицата.

Още по темата
Развитието на технологиите пък поражда нужда от нови професии, затова в следващите години се предвижда увеличаване на дела на придобилите квалификация в областите „Информатика”, „Техника”, „Производство и преработка” и „Архитектура и строителство”.

По данни на НСИ през 2012 година само 1.5% от българите на възраст между 25-64 години са участвали в така нареченото формално и неформално образование или са използвали възможността за учене през целия живот.

„Тези данни са тревожни за България, изоставаме сериозно, защото в развитите европейски страни варират между 10-18%, за някои дори до 30%“, алармира Анелия Клисарова, която се надява чрез стратегията тези негативни резултати да се променят.

До 2020 година се очаква намаляване на преждевременно напусналите образователната система от 12,5% на под 11%, както и намаляване на дела на 15-годишните със слаби постижения.

За реализирането и координацията на стратегията се предвижда да се създаде Национален съвет за учене през целия живот. Ежегодно той ще трябва да изработва планове за изпълнение на стратегията, ще осъществява мониторинг и други необходими дейности. В съвета ще има представители и на неправителствени организации.

Парите за реализирането на стратегията са от държавния бюджет, от Европейския съюз и други източници. Все още не е ясно колко средства ще са необходими за тази година.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase