„Онче, бонче, счупено законче“

Снимка: Булфото

Общ преглед

Под съпровода на детски песнички и „Онче, бонче, счупено законче“ стотина родители се събраха в студения 12 декември, за да изразят несъгласието си с новия проектозакон за предучилищното и училищно възпитание, който вече е в парламента и чака да бъде приет на второ четене.

Някои от присъстващите бяха довели и децата си. Недоволството на майките и бащите бе предизвикано от промяната, влизаща в сила от 2016 г., според която задължителното предучилищно възпитание ще започва от 4-годишна възраст. Другото искане на родителите бе да има официално становище за алтернативните форми на обучение, каквито са родителските кооперативи, които в България съществуват от десетина години.

С надписи „Имаме право на избор“ и „Кооператив за нашите деца“ хората постояха известно време пред Народното събрание, след което част от тях участваха в кръгла маса с експертите, изготвили новия проектозакон.

Според Петя Миронова, чието 2-годишно дете посещава родителски кооператив, „в съществуващите в момента форми, с изключение на кооперативите, родителите нямат реална възможност да влияят на методите на обучение и на околната среда, в която расте тяхното дете“.

Психологът Петя Гиева, която е и учител в родителски кооператив, разясни какво точно означават алтернативните форми на обучение. „Има две много основни разлики в съществуването на един кооператив от държавните градини. Първият изключителен белег е активното участие на родителя, в чиито задължения влизат наема на помещението, плащането на сметките, готвенето, чистенето и подкрепата на учителя, който работи с децата. Другата много голяма разлика е иновативните практики, които се случват вътре. Това е съвременен тип образование с подход, който е изцяло насочен към личността на детето. Това го позволява и самият формат на малката група, отбеляза още специалистът. Много често срещан предразсъдък е това, че ако дете е в по-голяма група, има възможност по-бързо да се социализира. Петя Гиева смята, че подобно твърдение стои с обратен знак, погледнато през психологическата лупа.

Според нея е много трудно да се обърне внимание към индивидуалните нужди на детето и неговия личен темп на развитие, в съществуващите в момента големи групи в държавните детски градини, където има само един адекватен експерт. „Често се пренебрегват базисни нужди и учителят е поставен в ролята само да решава конфликтите между децата и да държи една относително спокойна среда на общуване", отбелязва още психологът. "В кооперативите се дава повод за много по-интензивно протичане на всякакви процеси – общуване и трупане на умения. Децата по-бързо учат, когато са поставени в една спокойна, близка до домашната среда", смята специалистът.

Петя Гиева посочва още, че новият проектозакон променя много малко неща. „Статусът на държавното образование е почти неизменчив, въпреки че търпи много силна критика. В момента държавното образование не е ревизирано от десетки години насам и носи много остарели методи за работа с деца и изключва ролята на семейството като част от този процес на отглеждане и възпитание. Най-противоречивият тезис от закона бе задължителният характер на това образование, както и ниският праг, в който децата се налага да влизат в него. Психологът обясни, че за една такава крехка детска възраст като 4-годишната, подобно институционализиране се съпреживява доста травматично. Рязката и често насилствена раздяла с близък човек разклаща основите на сигурността на детето и много рядко този опит носи някаква позитивна нагласа.

Силният родителски отпор отвори пространство за диалог между Асоциация за кооперативите и Министерството на образованието. „Това е един много голям шанс да се обърне внимание върху критиките, които са насочени в момента към проектозакона", отбеляза Гиева. Има шанс Асоциацията за кооперативите да участва в изработване на стандарти и регулация на родителските кооперативи като допълнение на проектозакона.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase