От следващия месец банките започват да заделят буфер срещу евентуална криза.
За всеки отпуснат кредит те ще трупат като резерв 0,5% от стойността му, информира "24 часа“.
Новите изисквания, които въвежда БНБ, няма да се отразят на цената на заемите, твърдят банкери и финансисти.
Според тях лихвите по депозити и кредити ще останат ниски поне до средата на 2020 г.
Причината е, че Европейската централна банка наскоро взе решение, че няма да променя основните лихви до юли 2020 г.
Така, банките ще получават заеми за рефинансиране при нулева лихва, депозитната лихва остава отрицателна на ниво минус 0,4%, а заемната - на минус 0,25%.
Това означава, че ще продължи отпускането на евтин ресурс, за да се стимулира икономиката. А и конкуренцията между банките в момента няма да им позволи по-голямо оскъпяване на заемите.
Според последните данни на БНБ средната лихва по ипотечните заеми вече падна до 2,18%, а годишните разходи са 3,53%.
Потребителските кредити са по-скъпи - средната лихва при тях е около 8%, а общата им цена, т.е. заедно с годишния процент на разходите - малко над 9,6%.
Повечето прогнози засега сочат, че най-вероятният срок за поскъпване на заемите е от началото на 2021 г.
Според повечето анализатори то няма да е значително - очаква се стъпката да е около 0,25%.
Какво ще означава това за ипотечен кредит с 20-годишен падеж?
Да приемем, че той е в размер на 70 000 лв. и е отпуснат при 3,5% лихва. Това означава, че в момента месечната му вноска е малко над 400 лв.
Ако обаче лихвата нарасне с очакваните 0,25% до 3,75%, то тогава месечната вноска ще се вдигне до 418-420 лв., или с 240 лв. повече за една година.
Тъй като очакванията са през следващите години растежът на лихвите да продължи плавно, то може да се стигне и до вноска от 500 лв., което означава допълнително натоварване на личния бюджет с поне 1200 лв. годишно.
За да се избегнат сътресения, едно от основните правила е при вземането на по-голям заем за по-дълъг период сумата да не надхвърля 50 пъти нетните месечни приходи на кандидата за него.
Това означава, че при доход от 2000 лв. на месец максималният размер на заема е подходящо да бъде не повече от 100 000 лв. Който обаче има и други кредити, то тогава сметката е малто по-различна- например при 3000 лв. доход на месец и при 200 лева вноска по друг заем, разумният размер на ипотеката е до 120 000 лв.
Това правило е съобразено с практиката на банките при отпускането на ипотечен заем да слагат 33% лимит върху дълг - доход, т.е. върху сумата от месечни вноски по всички кредити, разделена на сумата на месечните доходи на кредитополучателя.
За да се минимизират рисковете при изплащането на по - дълги заеми, може да се направи и застраховка за безработица. Така тя ще покрие част от вноските и няма да се стига до трупане на наказателни лихви и оскъпяване на кредита.
Ниските лихви по кредити водят и до такива по депозитите, които в момента носят средно 0,23% на година.
На практика държането на пари в банка вече носи загуби заради инфлацията. На годишна база тя е близо 3%. Това означава, че всеки 100 лева влог губят годишно поне по 2,7 лева от покупателната си способност.
Вдигането на лихвите първо ще започне от спестяванията. Очакванията са тяхната доходност да се вдига бавно с около 0,2 на сто за полугодие. Четири до шест месеца след това е много вероятно да се вдигнат и лихвите по заемите.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар