След срещата между министър Цветанов, Франсез Муур (зам.-председател на Международната федерация на звукозаписната индустрия) и Георг Хернлебен (директор Централна и Източна Европа, Близък изток и Африка на Сдружението на издателите на бизнес софтуер (BSA)), медийното пространство бе наситено с различни коментари, анализи и оценки, част от които не съвпадат с истината. Липсата на достатъчна информираност по темата предизвика доста твърдения и анализи.

В желанието си да предостави точна информация относно „какво всъщност се случи” и „какво предстои да се случи”, Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) избра Dnes.bg, за да даде публичен отговор на едни от най-често срещаните въпроси тези дни.

Ето и отговорите на едни от най-често срещаните въпроси сред обществото, свързани с подписването на Меморандум за сътрудничество между МВР, IFPI и BSA за противодействие на интелектуалното пиратство.  

1. Оказа се, че България е пират №1 в ЕС, но реално на българския пазар не работят едни от най-големите и известни легални музикални услуги онлайн като iTunes, Spotify и др. Кога можем да ги очакваме и у нас?

Част от най-популярните легални музикални платформи проявяват жив интерес да работят в България. В последните години също така се наблюдава и раздвижване на легалното дигитално предлагане на музика у нас и от български компании. Голямата пречка е, че никоя компания не може да си позволи да инвестира в изграждането на работеща легална платформа в условията на пазар, 90% от който е нелегален.

Ясно е, че ситуацията не може да се промени с "вълшебна пръчка", но за да бъдем привлекателни за нови бизнес модели, към каквито се е насочила световната музикална индустрия, трябва да покажем воля и решимост да правим конкретни стъпки към ограничаване на пиратското съдържание. Скоро след това ще „дойдат” и големите онлайн музикални услуги.

2. Защо казват, че България е пират №1, след като не сме в „Черния списък 301”. В същото време там са почти всички наши съседки – Румъния, Гърция, Турция. Защо според една организация не сме големи пирати, а според друга сме номер 1?

Оставането на България извън американския Watchlist 301 тази година бе чисто политически ход. Попадането отново в този списък идва с много негативи – както става ясно от името му – действията на властта ще бъдат следени буквално под лупа и от нас ще се иска да предприемаме крайни мерки за борба с пиратството – арести, спиране на тракери, крайни законодателни мерки. Ще получим дебел доклад с точни неща, които се иска от държавата да свърши в областта – това никога не е приятно.  

Благодарение на голямото доверие, с което се ползва сред своите международни партньори, Българската асоциация на музикалните продуценти успя да ги убеди, че страната има ново правителство, което дава надежди за нов, демократичен подход за изход от негативната ситуация.  
БАМП поиска шанс за България да покаже през тази 2010 г., че полага усилия в областта на опазването на интелектуалната собственост, за да не се налага да отговаряме пред някой друг.

В резюме – България е извън „Черния списък 301” единствено благодарение на силното международно лоби на БАМП. Но реално – оставаме си пират номер 1 в Европейския съюз.

3. Заплатите в повечето страни в Европа са в пъти по-високи, отколкото в България, как очаквате хората да дадат например 1 евро за mp3-ка при средна заплата от 100 евро в страната?

Това отново е свързано с навлизането на различни форми на легално предлагане на съдържание – все по-голяма популяност придобиват методи, като например срещу месечна такса да имате достъп до огромен каталог от музика. Все по-често дори използването на легално съдържание не е обвързано с плащане, а например трябва да изгледате 10-секундна реклама, преди да тръгне песента.

Не винаги безплатното е нелегално и именно върху това работят много предприемачи в цял свят. За съжаление, за да достигнат до България подобни модели, трябва да бъдем привлекателен пазар, а за да станем такъв, е нужно да ограничим пиратското съдържание.

4. Използвам нелицензирана музика с културна и образователна цел – слушам я, без да имам комерсиални цели, без да печеля пари от това. Това проблем ли е?

За разлика от потребителя, собствениците на българските торент тракери печелят страшно много пари от сайтовете си, без да заплащат и стотинка за авторски и сродни права на реалните правоносители. Това, от което те печелят пък, са посещенията на потребителите, а други и чрез SMS-и.

Според официалните рекламни тарифи приходът на всеки един български торент тракер за година може да достигне сумата от 1 млн. лева. За съжаление, когато сваляте музика от пиратски сайт, вие също се превръщате в нарушител на закона.

5. Торент тракерите работят на принципа на споделяне. Това е все едно да съм си купил книга, вестник, CD и да не мога да го дам за известно време на приятел, какво нарушение има тук?

Първо, често срещаното сравнение не е уместно – ако например дадете книга на приятел, вие оставате без книга. Докато в дигиталната среда се създава ново копие. Вие „давате” вашето копие на „приятели”, но всъщност това ваше копие си остава във вас. Освен това го давате реално на стотици, дори хиляди хора едновременно, като всеки от тях вече си има свое собствено копие.

Освен това, при закупуване на оригинално CD с музика, вие заплащате за правото да го слушате, а не да го разпространявате, възпроизвеждате или излъчвате. Това изрично го пише и на всяко CD. Това, че заплащате правото да слушате дадена песен, не означава, че придобивате авторските и други права върху песента, нали така?

6. Според новите мерки – ще следят потребителите в интернет и ако свалят нелегално, ще спират интернет достъпа им. Това вярно ли е?

По време на посещението си в България генералният директор на IFPI за Европа даде примери за работещи практики, ограничаващи интернет пиратството. Спирането на интернет връзката е една от не толкова популярните санкции, друга възможна е парична глоба. Естествено, това са само примери, в България сами трябва да решим кой е най-приемливият за нас начин като общество да ограничим пиратството.

Ролята на интернет доставчиците също е изключително важна, но тя се състои в това, че те реално имат контакт (телефонен номер, имейл адрес) с крайния потребител и могат да помогнат в диалога между организациите и потребителите.

За следене в интернет не може и да става въпрос – никой няма право и не желае да „шпионира” криптираната информация от трафика, който създавате.

В същото време не са нужни никакви специални средства, за да се разбере кой „сваля” и кой „качва” дадено нелицензирано съдържание – тази информация не е тайна и всеки човек може да види това – IP адресите се виждат винаги дори в торент клиента, който използва. Все пак “таргетът” в началото са само най-големите “ъплоудъри”.

7. Какви ще бъдат следващите стъпки, след като бе подписан меморандумът между министерството и IFPI и BSA?

Всичко това няма за цел да вкара случайни хора в затвора, да се създаде шпионска мрежа в интернет или други нездрави теории и опасения, които започнаха да се споменават в медийното пространство. Целта е една – да се ограничи пиратството, за да може у нас да дойдат работещи модели на предлагане на лицензирано съдържание онлайн.

От това ще спечелят всички – държавата под формата на преки инвестиции, данъци, такси и др., което е изключително важно във време на криза; авторите, изпълнителите и продуцентите – които ще имат повече средства да инвестират в себе си и своята музика; всеки един меломан – тъй като ще се създадат условия за повече работни места в бранша – включително и за млади таланти, и ще има по-голям избор на световни онлайн забавления, свързани с лицензирана музика.

Стъпките, препоръчани от международните експерти, са три – да бъде запознато обществото с реалните последици на пиратството – икономически, трудово-социални, морални, и за това, че то е нещо, което с общи усилия можем да ограничим.

Стъпка втора е да бъде създадена по-гъвкава и реално работеща законодателна система, свързана с опазването на интелектуалната собственост. И третата стъпка е бизнесът да започне да предлага атрактивни онлайн платформи за лицензирана музика, като се съобразява с икономическата ситуация в страната.   

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: