Едва на десет години, Мириам Лейпид-Андриезе напуска своя дом в Утрехт, Холандия. Не доброволно, разбира се. Тя и семейството й са евреи, годината е 1943. Новият им дом се оказва гето в покрайнините на Амстердам.

Мириам е толкова малка, че не знае какво се случва около нея. Близо 100 хил. евреи от различни градове в Холандия са отведени в концентрационни лагери, най-вече в Аушвиц и Собибор. Много от тях са деца. Само 5000 оцеляват. Мириам е една от тях.

„Бях малко момиченце по време на войната, така че спомените ми са детски, не политически“, разказва вече 86-годишната жена пред BBC. Тя е най-малката от 4 деца – две момчета и две момичета.

От гетото край Амстердам, семейството попада в транзитния лагер във Вестерборк през юни 1943 година.

„В началото, възрастните бяха по-засегнати от това, което се случва. После стигна и до нас. Не можехме да ходим на кино или басейн. Трябваше да предадем колелата си. Не ни позволяваха да ходим на училище и така пропуснах три години обучение“, спомня си Мириам. Но въпреки всичко това, нейното семейство има късмет.

„От шест души, петима оцеляхме. Само баща ни почина. Това означава, че сме късметлии“, казва възрастната жена. Нейният баща си отива на 24 февруари 1945 година заради преумора и недохранване.

Шест седмици по-късно семейството й вече е свободно.

В дните, преди войната да свърши, нацистите започнали да заличават всички доказателства за съществуването на лагерите. Документи били изгаряни, сгради – разрушавани. А затворниците били натоварени на влакове, които да ги откарат на други места в Германия.

Мириам попада на така наречения „Изгубен влак“. Той е един от трите, които отпътуват от лагера Берген-Белзен.

Влакът трябвало да стигне до Терезин, който днес се намира на територията на Чехия. Ала заради бомбандировки, трябвало да промени маршрута си, а след това спира в малкия немски град Трьобиц. Много от хората умират заради недохранване и болести.

„Отпразнувах 12-я си рожден ден във влака на 17 април 1945 година. - казва Мириам. - От тогава празнувам и втори рожден ден – на 23 април, денят в който руската армия ни освободи в Трьобиц, където ни държаха два месеца. После ни върнаха в Холандия.“

Главна роля в съсипването на живота на Мириам и семейството й играят държавните холандски железници NS, които помагат на нацистите да извозят евреите към лагерите. Но Мириам не ги вини.

„Не забравяйте, това бяха нацисти. Да, Германия си е платила да използва железниците, но компанията не е имала друг избор, освен да се съгласи. Не са можели да кажат не. Не ги виня за това“, обяснява тя.

Днес холандските железници предлагат компенсация на жертвите.

„Не очаквах нищо. 15 хил. евро са много пари. Ще направя нещо специално с тях. Следващата година ще се навършат 75 години откакто бях освободена. Планирам да заведа цялото си семейство – децата и внуците си, в Трьобиц, за да отпразнуваме личната ми победа“, споделя Мириам.

През 1953 година, цялото й семейство заминава за Израел, защото не искат нищо подобно да им се случва повече. Мириам се омъжва за южноафриканец. Имат 4 деца и 14 внуци.

Ролята на NS в депортацията на евреите е неоспорима

Когато германците им плащат и настояват за изготвяне на разписание, компанията го прави без капчица възражение.  Вестерборк става транзитен лагер през 1941 година, а първите депортирани евреи тръгват на 15 юли 1942 година. Последният влак отпътува на 13 септември 1944 г., а на него са 279 евреи.

През ноември NS заяви, че факта, че компанията е помагала на нацистите по време на окупацията е „минало, от което не може да се отречем“.  Още през 2005 година железниците официално се извиняват и наричат случилото се „черна страница в историята на компанията“. На всяка жертва NS обещава 15 хил. евро компенсация. За децата и вдовиците на загиналите – 7500 евро.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Нели Христова

• Холокост
• нацисти
• евреи
• Холандия
• депортация
• Изгубен влак