Признавам си, че през целия път към кинозалата, в която трябваше да гледам „Карибски пирати: в непознати води", отчаяно се опитвах да си спомня за какво, по дяволите, ставаше въпрос в предходната част.

Оказа се, че това явление е обичайно, защото фундаменталното в концепцията на цялата трилогия на Дисни (защото „Карибски пирати" всъщност са изключително симпатични, въпреки че са на Дисни) е всичко друго, но не и сюжетът.

Явно същото смята и кинокритиката, която яростно разкъсва Джак Спароу, цялата му шайка и сценаристите.

И всъщност, какво от това? Ами нищо. Защото очакванията на зрителите от филм като „Карибски пирати" е за 2 часа и 20 минути чисто забавление и приключения.

И, ако трябва да бъда честна – ами получава си ги и то доста качествено!

Четвъртата част на трилогията осигурява най-добрата 3D технология, която може да бъде предложена на широката публика на този етап, допълнена със специални ефекти, и сценография на екзотични дестинации, която си е направо произведение на изкуството.

На второ четене, наличието на нов режисьор (във „В непознати води" Роб Маршал, познат ни от „Чикаго" сменя колегата си Гор Вербински) води със себе си и едни малко по-опростени герои, в сравнение с  предходните серии.

Може би тук има доза истина. Факт е, че това е първият филм от трилогията, в който Орландо Блум и Кийра Найтли и техните персонажи Уил Търнър и Елизабет Суон са тотално заличени, все едно никога не ги е имало, като на тяхно място са вкарани един героичен християнин (само защото лентата се нуждае от красив, гол до кръста пич), една умопомрачително красива морска русалка, която се влюбва в християнина (Астрид-Бриджес Фрисби е наистина умопомрачително красива, но май само това) и, о, изненада – шантавата Пенелопе Крус, която се явява втората централна фигура след Джак Спароу и е неговият женски вариант, с който имат греховно минало и недоизказано бъдеще.

И като говорим за шантавост, най-отличителният белег на капитан Джак Спароу като че ли напълно липсва.

Както споменах, за разлика от предходните части, във „В непознати води", той е централна фигура, която, като че ли, продуцентите са се уплашили да дарят с доволното количество шизофрения, която просто струеше от героя във всички серии досега.

Та, ако е „Карибски пирати: В непознати води" има препъни камък, то това е именно тоталното обезцветяване на станалия култов герой на Джони Деп.

Но, както казах в началото, фундаменталното за „Карибски пирати" е забавлението. А забавление не липсва.

Имаме живописен и опасен Лондон от началото на 18 в., страхотни триизмерни сцени на битки, преследвания, избухващи въглени, шуртящо вино, огромни вълни и какво ли още не. На фона на пищната сценография са старите ни познайници Барбоса и Черната Брада, в компанията на цял куп зомбита, красиви русалки с манталитет на пирани, испански конкистадори, непознати екзотични острови, изпълнени с опасности и свръхестествени явления; имаме си несметни съкровища и красиви екзотични плажове.

С две думи: имаме всичко, заради което сме отишли да гледаме поредната част на „Карибски пирати" - едно истинско приключение.

Още за филма!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор:

• карибски пирати в непознати води