Никой от политиците не смее остро да се конфронтира в предизборната кампания, коментира Димитър Ганев от "Галъп" предстоящия вот пред БТА.
„Мъглата за това каква ще бъде конфигурацията след 5 октомври и загадката кой с кого ще трябва да се прегръща, притъпява острите политически сблъсъци“, обяснява той.
Според него е малко вероятно да има грандиозна изненада в края на кампанията, макар че не може да се изключва напълно такава възможност. Нито една от по-големите партии няма да търси скандал в последната минута, защото това е рисково начинание, от което може да се спечели, но и много да се загуби, посочва Ганев.
По думите му вялата предизборна кампания се дължи на умора, тъй като повече от година се намираме в постоянна предизборна кампания, а и основните формации са доволни от резултатите, които виждат в социологическите проучвания.
Политологът Даниел Смилов вижда причините за вялата кампания в две посока. Първата е, че важните въпроси, които стоят пред страната на практика бяха оставени за решаване след вота, обяснява той.
В кампанията на основните партии трудно ще открием ясно разписани ангажименти за това какво ще се направи с КТБ и банковата сфера, както и с енергетиката, дава пример Смилов.
Освен това според него огромната част от партиите, като се изключи Реформаторският блок, са си оставили възможност да се коалират с всяка от останалите политически сили. Това води до извода, че ще имаме ситуационна, ад хок коалиция след изборите, в зависимост от резултата, който се получи на вота, каза Смилов.
Цялата тази неяснота и вариативност на политическия процес до известна степен обезсмисля и кампанията - защо да инвестирате много средства и усилия за да пропагандирате програмата си, когато е ясно, че в следизборен контекст могат да бъдат създадени най-различни коалиции и оттам ще следва съвсем различен микс от политики, коментира той.
Фактът обаче, че кампанията не е особено активна, не означава, че няма да видим някакви промени в подкрепата за партиите - понякога самата липса на кампания при една или друга политическа сила може да има ефект, отбелязва Смилов. Според него има индикации за малко по-ниска избирателна активност, но като цяло тя ще бъде в обичайните нива за парламентарни избори.
От една страна, вялата кампания може да намали малко броя на хората, които ще отидат до урните, но от друга, има и усещането за "затишие пред буря" и хората си дават сметка за смисъла на тези избори, смята политологът.
Според Антоний Гълъбов кампанията е вяла и гузна, защото е очевидно, че този модел на партийна система е напълно изчерпан и че политиците няма какво да кажат на избирателите. Той коментира, че не е имало истински дебат по време на кампанията.
Хоризонтът, на който се говори, е изключително нисък, а българските граждани имат нужда от някаква перспектива, смята той.
Факт е, че времето се оказа прекалено дълго за „нищонеказване“ и точно затова в последните дни на кампанията виждаме радикализиране, посочи Гълъбов. Защото част от партиите я възприемат като спринтово бягане и ще продължат все повече да се опитват да радикализират ситуацията, за да прикрият отчасти това, че няма всъщност какво да кажат на избирателите, коментира той.
Гълъбов е на мнение, че кампанията е повлияла по-скоро негативно върху избирателите, тъй като е отказала тези, които са се колебаели дали да гласуват, да отидат до урните. Имаше някакви оптимистични очаквания в началото на лятото за по-висока избирателна активност, но е много вероятно те да не се реализират, прогнозира той.
При липса на по-висока избирателна активност, при запазване на същото ниво на гласуващи нямаме основания да очакваме сериозна промяна в политическата конфигурация, смята той.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар