Интерпол навършва 100 години със смесено наследство - като организация за борба с престъпността, чиито цели обаче са зле тълкувани, като мрежа, която обединява полицейски бази данни от авторитарни държави и демокрации, и като глобален съветник за справяне с криминалните тенденции.

Генералният секретар Юрген Щок - германец, който зае поста през 2014 г. - каза, че смята, че всички полицаи имат една и съща главна цел: да спрат престъпниците. Предизвикателството, заяви той в интервю за Асошиейтед прес, е, че Интерпол свързва 195 много различни държави в мрежа от база данни за престъпления и издирвани бегълци. Интерпол не разполага със собствени полицейски сили, няма запаси от оръжия и със сигурност няма флотилия от хеликоптери, с които да нахлува и да сваля престъпниците от покривите на сгради. Силата на организацията се състои почти изцяло от информацията, получена от страните членки.

Критиците, дори и тези, които са доволни, че мандатът на Щок е знак за нова откритост на Интерпол, казват, че именно това е проблемът. Те обвиняват много страни, особено Русия и Китай, че злоупотребяват със системата за червени бюлетини, която сигнализира на правоприлагащите органи по целия свят за хора, смятани за бегълци, и е един от най-важните инструменти на Интерпол.

"Червените бюлетини, известията, всички тези деликатни инструменти, с помощта на които, от една страна, всяка година успяваме да арестуваме хиляди престъпници по целия свят, като почти всеки ден имаме подобни успехи, но от друга страна, трябва да сме сигурни, че тези инструменти не се използват и не се злоупотребява с тях за някакви политически и военни цели", каза Щок пред АП.

Дисиденти, представители на малцинства и понякога хора, търсещи убежище, биват задържани погрешно. При
най-малко един случай по време на мандата на Щок китайски уйгур бе задържан в Мароко, преди червената бюлетина за него да бъде отменена, но той остава изложен на риск от екстрадиция в Китай.

Интерпол е посочена в федерален иск, подаден през юли в САЩ от египетско-американски активист, който е бил задържан в Обединените арабски емирства, тъй като за него е била издадена червена бюлетина през ноември 2022 година.

Щок заяви, че подобни случаи стават все по-редки с помощта на система за проверки, която той е въвел през 2016 г., и вече такива неправилни червени бюлетини и сигнали са само 5% от всички заявки. Ако Интерпол не съществуваше, каза той, то органазацията така или иначе е трябвало да бъде създадена сега, за да се справи със съвременни трансгранични престъпления, чийто брой нараства. Сред тях са онлайн сексуалният тормоз над деца, кибератаките, трафикът на животни и хора и тероризмът.

Тези престъпления, според специалисти от Интерпол, се увеличават значително и то много по-бързо от бюджета на Интерпол. А за Интерпол и за човека начело на организацията, който се самоопределя като "международен обществен служител", успехът се измерва с количеството предавана информация и тя да е в пълен обем.

Адвокатът в областта на правата на човека Бен Кийт заяви, че от 2016 г. има десетки случаи на хора, които оспорват фалшиви сигнали и червени бюлетини, като около половината от тях са от Китай. Щок заяви, че 95% от новите червени бюлетини не са оспорвани и че системата е ефективна. Той не пожела да назове имената на държавите, които злоупотребяват със системата, но потвърди, че те са санкционирани вътрешно от Интерпол.
"Целият проблем с Интерпол е, че всичко е непрозрачно", казва Кийт.

Предшественикът на Интерпол - Международната комисия за криминална полиция - е основана на 7 септември 1923 г. във Виена, Австрия. По време на Втората световна война организацията се премества в Париж и в крайна сметка във френския град Лион, където остава и до днес.

Последните няколко години бяха трудни за организацията.

Мън Хунвей, бивш служител на китайската полиция, който през 2016 г. стана председател на Интерпол, беше задържан по време на работно пътуване до Пекин през 2018 г. и обвинен в корупция при, както изглежда, чистка в комунистическата партия. Неговата съпруга, която след това получи убежище във Франция, продължава да е възмутена от факта, че първото съобщение на Интерпол за изчезването на Мън е било, че е подал оставка, която влиза в сила незабавно. През януари 2020 г. съд съобщи, че той е бил осъден на 13 години и 6 месеца затвор по обвинение в приемане на подкупи в размер на повече от два милиона долара.

През 2021 г. Интерпол избра за председател генерал-майор Ахмед Насер ар Раиси, който като главен инспектор в министерството не вътрешните работи на ОАЕ, бе обвинен от правозащитни групи, че е участвал в изтезания и произволни задържания в страната.

Щок не контролира процеса по избирането на председателя, който изпълнява по-скоро церемониална функция, за разлика от генералния секретар. Във вторник той описа обвиненията срещу Ар Раиси като "въпрос между засегнатите страни" и по същия начин определи задържането на Мън като вътрешен китайски правен въпрос.
Щок призна, че войната на Русия в Украйна е усложнила нещата още повече, но не даде подробности по въпроса.
"Оперативната ни работа продължава", каза той. "Глобалните конфликти, една трудна ситуация, може да окажат известно влияние върху работата ни, но като цяло статистиката е съвсем ясна. В нашите бази данни имаме повече информация от всякога.

Занапред той се надява на още повече. Киберпрестъпленията и доказателствата за сексуални посегателства над деца по целия свят представляват все по-голяма част от работата на Интерпол. И в двата случая има специални звена, които се занимават с тях, тъй като престъпленията преминават границите бързо и незабележимо, а той не вижда решение, което да не включва разширяване на използването на изкуствен интелект и биометрични данни от страна на правоприлагащите органи.

"Трябва да използваме изкуствен интелект. За правоприлагащите органи няма друг начин", казва Щок. "Престъпниците вече го използват. Ние също трябва да го използваме."
Това може да повдигне нови етични въпроси.

"Интерпол е обвързана от собствената си политика да приема, че всичко, което правителството на дадена страна членка подава като информация, е легитимно", каза Тед Бромунд, старши научен сътрудник във фондация "Херитидж", който е служил като експерт по дела, свързани с проблемни червени бюлетини.

Щок потвърди това.

"Ние не контролираме нашите страни членки", каза той. "Това, което те правят на национално ниво, как прилагат законите си, как използват биометрични данни, как ще използват, в бъдеще, изкуствен интелект, зависи от тях, а не от Интерпол", обобщи той. (БТА, Лори Хинант и Джейми Кетина от Асошиейтед прес)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Камелия Цветанова

• интерпол