Кадър: Reuters

Темата за миграцията и бежанците не е само европейска криза, а глобален проблем, твърди заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева.

"В условия, когато числото на хората, които се нуждаят от помощ да преживеят кризи, стига 125 милиона души. Ако бяха държава, щяха да бъдат 11-тата най-голяма в света, между Япония и Мексико", пресмята тя в интервю за БТА.

Около половината от тези хора са напуснали домовете си, допълва тя и настоява, че в такива условия Европа трябва да концентрира вниманието си и да разбере, защо това се случва, какви са перспективите и какво трябва да направи, за да се овладее и в някакво обозримо бъдеще да коригира тази тенденция.

Георгиева настоява още, че най-важното на този етап е да се установят корените на тази криза.

"Ясно е, че вълната на екстремизъм и климатичните изменения създават феномен, който обхваща все по-голяма територия близо до Европа. Затова ние го чувстваме най-близо тук и имаме задължение да работим заедно върху това международната общност да се обедини за решаването на конфликти, например войната в Сирия; да се концентрираме върху това да ги предотвратяваме; да търсим платформа за политическо обединение по проблем, който е заплаха за целия свят. Същото важи и за проблема с климатичните изменения", посочва тя.

Според нея за Европа е много важно да може да овладее вълната от бежанци и прииждащите икономически имигранти.

"Но трябва да обръщаме повече внимание на тези вече 1,8 милиона души, които са дошли в Европа, но и на останалите 58 милиона, които не са дошли, и да насочим енергия и финансови ресурси и към тях", допълва тя.

Еврокомисарката е категорична, че за Европа е изключително важно да научи уроците на интегриране, за да не се създава среда за екстремизъм. По думите й общественото мнение в Европа към мигрантите се е охладило – колкото повече хора пристигат, толкова повече хората се притесняват и открито са настроени негативно към идващите.

"Не знам страна или регион в света, където да дойдат 1,8 млн. души и в кратко време това да не предизвика шок, да не е трудно. Вече имаме елементите на това как да се справим с този проблем.

Първо, да създадем обща миграционна политика и политика по прием на бежанци, не да имаме 28 различни политики и практики, така че да регистрираме бежанците по един и същи начин, да им даваме еквивалентен размер на помощи, еднакво да се отнасяме към това да са обучени на местния език, да се търси възможност да помагат на икономиката, да не бъдат в тежест.

Второ, много важно е укрепването и опазването на външните граници. Имаме предложение от ЕК за новата агенция за граничен и брегови контрол, и общо разбиране за повишено внимание към тази тема. Трябва да знаем тези, които идват тук, какви са - дали са бежанци, икономически имигранти или, още по-лошо, да идват тук с лоши намерения. Това е важно и защото, ако не пазим добре външните граници, вътрешните граници, започнали да никнат, ще бъде много трудно да се свалят.

Трето, борбата с трафика на хора. Европейският проблем е най-видим, но е глобален проблем. Това е криминален бизнес, който генерира финансиране, паралелно до това от търговията с наркотици. Много вероятно е част от това финансиране да отива за радикализация. Да атакуваме този модел за нас в Европа значи партньорство с други, както правим със споразумението Турция-ЕС, но значи и да работим усилено за създаването на законни начини за хората да дойдат в Европа, да могат да се регистрират, да кандидатстват за бежанци в Ливан, Йордания, Турция, а не да идват тук по нелегален път", казва Кристалина Георгиева.

Заместник-председателят на Европейската комисия отчита, че във вълната, която пристига в Европа, относително най-образовани са сирийците - с 98% грамотност и с много висок процент на образовано население.

"Проблемът е, че освен сирийските бежанци, идват и много от Афганистан, с много по-ниско ниво на образованост, както и икономически имигранти от други части на света", допълва тя.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase