Енергийната стратегия на Европейския съюз предвижда Балканите да се превърнат в един от основните резервоари за вода на Европа. Целта им всъщност е да се използват за производство на ток при евентуален недостиг. ЕС ще се застрахова като изгради на Балканите, в Алпите и в Норвегия множество язовири и водноелектрически централи, които да захранват с ток енергийната система на съюза.

Първата стъпка към осъществяването на този план беше направена в четвъртък от Европейския парламент, който прие на първо четене доклад, определящ мандата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) до 2013 г.

В него е заложено най-значително увеличение на финансовите тавани за гаранциите на банката за региона на Западните Балкани. Вместо предлаганите от Европейската комисия 8,7 млрд. евро, депутатите гласуваха бюджет от 9,2 млрд.

Държавите от Западните Балкани ще могат да разчитат и на средства от заделените 2 милиарда евро за справяне с последиците от глобалното затопляне. Както е известно от научните прогнози Южна Европа ще бъде засегната най-силно от засушаване в следствие на климатичните промени и новите язовири ще са добре дошли за попълване на запасите и от вода.

Енергийният комисар на ЕС Гюнтер Йотингер е пестелив, когато говори за проектите за водни резервоари. Все пак изясни, че те са сред приоритетите на съюза, който планира да се погрижи за свързването на енергопреносните мрежи на всички страни членки до 2015 г., както и да намери възможности за складиране на енергия и по-специално на ток.

Брюксел вече задължи страните членки да държат резерви от газ за 30 дни, които след свързването на мрежите ще могат да се прехвърлят между засегнатите от евентуална бъдеща енергийна криза.

Според изчисленията на Европейската комисия всяка държава от ЕС ще може да издържи цяла година на енергийни помощи от останалите.

Заради местоположението си Балканите се оказаха сред най-привилигированите райони според приетия от Европейския парламент нов външен мандат за работа на ЕИБ, който поставя условията за финансиране на проекти от институцията извън територията на ЕС.

Докладчикът на парламента Ивайло Калфин си го отнесе още в пленарната зала в Страсбург за предложението си да се дадат повече пари за Хърватия, Македония и Турция. Той беше атакуван от Димитър Стоянов от „Атака“, че „дърпа от залъка“ на европейците, раздавайки пари на различни държави и най-вече на Турция.

„Жалко е че един социалист има по-малко социална отговорност от един лорд“, заяви Стоянов, давайки за пример британския евродепутат лорд Дартмут, който се възмути, че ЕС ще харчи пари на данъкоплатците за неевропейски граждани „с чисто политически цели“.

Според Стоянов ако Калфин като министър се грижел така добре за гражданите, както сега за Турция, партията му още щяла да е на власт. Както е известно „Атака“ е яростен противник на приемането на Анкара в ЕС и дори инициира референдум за отхвърлянето й, от който в последствие се отказа.

„ЕИБ е европейска институция и от нея се очаква да работи за целите на ЕС вътре и извън съюза“, не му остана длъжен бившият външен министър.

В резултат на вота на Европейския парламент се очаква ЕИБ да получи за външни операции близо 30 млрд. евро до края на 2013 г.

В момента 10 на сто от бюджета на банката се инвестира в проекти извън съюза, главно в страните кандидатки, в средиземноморските държави, в Латинска Америка и в Африка. Ако получи одобрението на страните членки, приетият днес доклад ще забрани на ЕИБ да работи в Беларус като наказателна мярка срещу режима на президента Лукашенко. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: