Сам да се наредиш, вярно, никой друг не може. И то от хубаво. Едно време мислено им съчувствах. Сега минава и заминава брез грам съжаление.
Следващият път да вземе свръхдоза от нещо друго, че да усети разликата. Наистина уникално мало...умна статия.
Не бих променила пътя си, защото нямам никакви съжаления - тая щяла да умре от свръхдоза и останала инвалид за цял живот след това, но нямала угризения. Ценностите на западната култура убиват.
Иветче, вземи отпуск и поработи с гугъл преводача, после си представи, че трябва да го преразкажеш, все едно те изпитват по литература. Стискаме палци
"Най-близкото нещо, което имам до съжаление е, когато взех свръхдоза и ми се иска някой да ми беше казал, че съм красива, защото аз не го вярвах."...............Не знам за вас, но аз получих увреждане на мозъка прочитайки това.
Деми Ловато с увредени слух и зрение