4ukam jena si tq me obi4a i imam i 3 lybovnici s koito izneverqvam na jena si

Да, характерът зависи точно и само от любовния живот. :)

Блазе ви че можете. Аз вече не мога .

Човек, който всичко му е наред в брака и леглото няма да се пали в този форум!!! Аз затова прочетох първите 15 съобщения, и като видях, че никoй не ограничава речта си до размера на мисъл, се отказах да чета нататък, и да споделям любовния си живот, който за мен и още един човек е свят. Всичко добро.

Човек, който всичко му е наред в брака и леглото няма да се пали в този форум!!!

именно това съм казала, Нана :)

Алекс, нали знаеш за категоричноста, какво е казал Наполеон? "Категоричен може да е само един..." Не довършвам изречението, категорично мнение по която и да е тема не може да има, а само мнения.Благодаря за разбирането Артур Кралю, аз не търся разбиране, а споделям опита си.

в какво се заплете отново...:)

Я, колко сте се развихрили в тоя безмислен спор, в който една категорична позиция няма ...

Kakto kazah vzemi da porasne6 malko,ponatrupai opit,po4eti polezna literatura i ako ima6 kasmet moze i ne6to da ti vleze v glavata. I naistina niamam vreme da se zanimavam s obarkani sas sebe si hora,koito se opitvat da davat mnenie na drugite. Priaten den,dete ;)))

Izvinete tova za paranoiata be6e do Vivi :)))))

Не се казвам Виктория.И не ме гони параноята. Защо си измисляш?

Ama ti naistina si mnogo zle...I iako te goni paranoia ;)))))))))

Майка Тереза, млъкни. И не ми давай нареждания.

<Hora kato teb s tolkova zreli razsajdenia ne se sreshtat ve4e,pozdraviavam te,de vsi4ki balgarki da misleha taka,pojelavam ti da preotkriesh shtastieto si,mnogo zdrave i razum vav vazpitanieto na deteto ti i az sam razveden s dete i te razbiram>

Iavno ima6 i problemi s pametta-moze da si ia opresni6,pogledni kakvo si pisala -Nomer 102,za neistinskite priateli. Ima6 seriozen problem sas sebe si,pogrizi se!!!

Това, че пиша, не означава, че желая съвет. Просто ми дойде на акъла. Щях и да го кажа, ако комуникацията не беше писмена.А ти явно не разбираш какво е приятелство и аз не съм написала никъде, че са ме изоставяли приятели. А дали имам проблеми с общуването, е мой проблем. Пфу, човек да не сподели.

Искам и аз щастие като това на родителите ти, а неда живея като хора та, които са на 30-40 години и се разбира, че имат нещо общо само по детето, което им казва "мамо" и "тати"...Макар че аз вероятно не бих търпяла само заради децата и бих се разделила с човека, както е станало с теб. А не само да се оплаквам.

Iavno ima6 problem sas sebe si. Ako ne iska6 saveti za li4nia si zivot,ne pi6i za nego-kak priatelstvata ne bili poniakoga istinski i kak svar6vali kogato vsi4ko bilo Ok.Ne e lo6o da si opravi6 kompleksite,za6toto ima6 takiva i 6te ti e vse po-trudno sas godinite da ob6tuva6. Iska mi se da ti pi6a i ne6to drugo,,no niamam vreme.Badi zdrava i se grizi za sebe si! :))

Тук ми хареса, права си за отчуждението. Но честно казано, колкото и да се бори човек има момент в който не може да бъде избегнато, говоря ти от позицията на 37 годишна жена, омъжвана и развеждана жеднъж. За жалост колкото и комуникативен да е човек в забързаното ежедневие има и самотни периоди, които не могат да бъдат предвидени и избегнати. Сами вие ще го видите с годините, човек не знае какво му предстои. Аз също вярвах, че с бившият ми съпруг, ще отгледаме детето си и ще съхраним всичко градено след 8 години брак, но се получи срив между нас, който никога не съм и сънувала, че може да стане. А ако в едни семейни или несемейни отношения това се получи, по-добрия вариант е раздялата и за 2-мата, колкото и болезнена да е. Видях, че за психология си говорите, е, аз съм дипломиран психолог и изучавам човешките взаимоотношения, вече имам и житейски опит в случая. Човек наистина трябва да се радва на хубавите си дни деца, защото в житейският ни път, който в последствие осъзнавме, че е бил доста кратък, щастието и нещастието, както обвързаноста и самотата вървят ръка за ръка! Когато си правим равносметка в последствие, осъзнаваме, че много, ама много малко от нещата които сме искали сме постигнали точно така както сме желаели. Повечето от тях или ни се изплъзват, или се оказват мираж. Има огромна разлика от това човек да срещне пламенен любовник от който да останат само спомени след време или пък свестен житейски партньор, който да бъде зад гърба му в хубави и трудни моменти, но не за 2-3 години и после да офейка, а за постоянно. Това не е невъзможно деца, повярвайте ми, но ние сами сме си виновни, че го направихме невъзможно. Семейството като институция в България преживява истински катарзис, хората не гледат на връзките си като на нещо специално, хващат се един за друг за толкова елементарни неща, които след време се износват, после за още толкова елементарни причини се разделят. Моите родители са ми за пример, близо на 70 години, още се обичат, уважават, помагат и са толкова нежни един към друг, предполагам, че това може да се отнася и за вашите. Но нека сме реалисти, в днешно време това е почти невъзможно да се случи. Нат също разсъждава човешки и това е много хубаво. Радвайте се на добрите дни, защото не знаете утрешния ден какво ни е заложил.