Да се смеете, когато с друг се случи куцуз, е повече от естествено. Ако аз направя нещо не като хората - загледал съм се в телефона и съм се блъснал в стълб за осветление - и околните ми се смеят, аз не се обиждам, а се засмивам заедно с тях. Обикновено чувство за хумор. Няма да си убия децата, я.
Това не е смях, а по-скоро кикот, който е много разпространен, един вид модерно поведение сред много девойки. При младежите е малко по-друго. Това не е смях от сърце, ами едно надменно презрително присмиване към заобикалящия ги свят.
Какво ни кара да се смеем в ситуации, които не са смешни?