Дълги години във Варна се движеше един "Икарус", любопитното е че беше син, съчленен, и имаше само два прозореца, които да се отварят- зимата горе-долу, но лятото колко ли хора са колабирали докато стигнат "Златните"
Автобусният завод в Ботевград започва като частна фабрика през 20-те, в която са сглобявани модели на МАН, Додж и Сетра. Комунистите са го заграбили и си приписват чужди заслуги.
"българските "Чавдар"-и, по нищо не отстъпват по мощност и скорост" - само ще ти изпадат зъбите от "окачването" му. Още помня червените Чавдарки по линия 64 в София, които бяха способни да ти изкривят гръбнака, ако пътуваш за повече от 3-4 спирки...
Вземете и някой Икарус от съчленените- шумния двигател и изгорелите дизелови газове пълнещи купето, блокиралите прозорци в лятната жега и плаката на Лепа Брена на шофьорската кабина са екстремна тръпка, на която трябва да се насладят и следващите поколения. Чак ме налегна носталгия.
Нашите автобуси бяха по здрави по безопастни и по леки за подръжка от старите трошки които внасят сега от запада.
"Това са автобуси, които ще останат за поколения след нас"Ще има ли поколения след нас, които да запазят тези автобуси?
От старите ленти: Ретро автобуси на събор