И моят баща е алкохолик, помня само скандали и пиянските истории у дома. Майка ми е добра и съвестна жена,нито пуши, нито пие,като се е омъжила за него той не е пиел. Аз също не пия и не пуша. Ако я нямаше майка ми и аз щях да скоча от 4-я етаж като това дете.

в този сайт някой припомни случка от 80-те години, която беше потресла софиянци. Родители настоявали дъщеря им да завърши гимназия с пълно (6).Според съседите успеваемостта й в училище често била предмет на истерични скандали. Тя се старала много, но в края на последната учебна година все пак й закръглили на петица оценката по един от матуритетните предмети.Когато съобщила това у тях се разразила поредната истерия. Момичето скочило от балкона, от висок етаж, пред очите на родителите си.

Лошите отношения в семейството са изключение , а не правило на семеен живот.Мирогледът се изгражда от индивидуалните възприятия на човек.Доброто у чове е заложено в по- голяма степен от злото.Примери много.

Мирогледът следва да е реалистичен.Защото случаи има всякакви. И когато се обсъжда чужд, човек не бива да изхожда от своя.Деца много рядко посягат на себе си. За да се случи това, трябва нещо наистина ужасно да се случи.

скочилото "дете" всъщност паднало...

Така е. Но все си мисля , че та подобни отношения родител- дете са изключение.Вярвам , че доброто е заложено във всеки родител.Може би защото аз отраснах в спокойна среда и имах прекрасни родители, мирогледа ми е изграден с поглед към доброто.

"Ще дойде време тези досадни близки да ги търсим..."Виж, това не е никак сигурно. Всеки случай е сам за себе си. Някои близки са страхотни, други - търпими, а трети нетърпими. Идея си нямаш тези на това дете какви са и какво го е накарало да скочи от високо. Ако си дете и в качеството си на по-слаб и зависим близките ти те тормозят редовно, жестоко и често пъти безпричинно, ако доживееш до възрастен, не само че няма да ги потърсиш, ами няма да искаш и да видиш и чуеш повече такива хора.

До този, който ни разказа за дъщерята: благодаря, човек, за труда, който си даде да напишеш това. Историята е юного поучителна и което е ценно - истинска.До този, който изтри коментара: завидя на човека, че може да пише по-интересно от теб или си на диета за отслабване и целият свят ти крив?

Един от коментарите за дъщерята, тормозена от майка си е изтрит и не става ясно, че дъщерята е живнала едва след като е останала без майка. Много тежко и страшно звучи, но фактите са си факти. И това се случва.

Може би и идея си нямате какво се случва зад стените на много домове: кога скрито от тишина, кога съпроводено от грозни крясъци. Всичко това малтретира децата, похабява психиката им и някои правят избора да не се върнат в дома, от който са полетели. Нали не мислите, че детето е скочило с идеята да натрие носа на родителите си и, че после отново да види дома си? Не бъдете жесток... имайте поне малко милост. Лесно се мятат в пространството недомислици и грозни думи...

дъщерята явно се поуспокои, изражението й се промени, изглеждаше по-млада, хубостта й пак пролича. Споделя, че вече няма главоболие. Аз мисля, че разбирам, защото крясъците на майката ехтяха по цялата улица и на всички ни беше ясно, че е много груба, нахална, ината жена.Сигурно е много тежко тормозът да е от страна на родната майка.Разказах ви цял роман, но това се развиваше години наред пред очите на всички съседи, от другата страна на улицата.

Нали я виждам насреща една, която доскоро беше хубавица и още хваща око, но мина в друга възрастова група. Майка й я изнудваше да си дава вкъщи цялата заплата, защото дъртата беше поела ангажимент да помага на своя безработна роднина от провинцията, изоставена от мъжа си и с две деца. Не стига това, ами майката беше и много нахална, авторитарна, намеси се два пъти да я раздели от гаджета, веднъж по време на следването и втори път не одобри друг. Натресе друга своя роднина да живее в стаята на

Повечето хора не трябва да имат деца. Съсипват психиката им и от това страда обществото. Много хора си мислят,че са нормални,а всъщност не са.

До бивш хлапакТози, който е писал под 1 е прав. По-добре да се отделиш, ако си се убедил, че съвместния живот носи само тормоз. Няма по-близки хора от родителите, но всички ние имаме познати, колеги или роднини, за които знаем, че животът им е бил съсипан от безпардонната намеса именно на най-близките, които са се ръководили от свои представи. Или са си въобразявали, че го правят за доброто на "детето", или от инат са искали винаги и във всичко да му се налагат. Има и такива морални уро_ди.

Баща ми беше скапан алкохолик.Ракът го изяде, на психиката ми пострада много.

До Анонимен: Ти вероятно не си на 14 и хората за които говориш не са ти родители. Много деца страдат заради малоумието на родителите си. Жалко, но факт! Лошото е,че те почти нямат избор и са принудени да живеят в този кошмар, а родителите им са твърде зле за да преценят, че наказват децата си.

Сега е така - отрицателни емоции, неразбиране и пр.Ще дойде време тези досадни близки да ги търсим , но уви...

И на мен ми писна от хората с които живея!Мога ли на момента се изнасям. Трудно се живее с хора с които нямаш никакви допирни точки!