Цветееееее, хубава ти е статията, ама не се опитвай да имитираш Краситка. Вече е време да си намериш собствен стил. `Айде със здраве!
ток ток ток - има ли някой тук? хай пийпъл, отивам на Шабла - как е там?получих едно златно ключе, което е златно понеже е безплатно. :) надявам се да не срещна жив човек _ или мнооого малко - ще стане ли? а за бетонни спални не искам и да чуя - само да ми се люлеят диви цветя и слънчогледи, червеникави дюни и корморани, памук от бодили по вятъра да се носи... студена ли е водата? няма страшно - аз искам само самота и дъъълги разходки сутрин и привечер край морето... искам природа, космическа тишина, романтика... да чуя крякане на жаби, а не чалга, да мирише на водорасли, а не на кебапчета, да не си завира никой никой никой фасовете и костилките в пясъка, да да да...да, нали?
Приятна и увлекателна история, ама като я четох да си извадих няколко извода. 1. Ако температурният датчик е ок - и найстина си стигнала до 130+ градуса- първият майстор си е бил прав, за отваряне не двигателя си. Не че не е възможно да ти се е разминало - ама доста са ти малки шансовете.2. Смени си майстора! Не знам какво ти е правил любимият Люси преди седмица ама явно си е оставил ръцете и то качествено! А от такива "майстори" багай надалече.
Много увлекателна историйка!:)Единственото, за което съжалявам е,че май това никога няма да успея да се докосна до това усещане /пътуването към морето по този начин/,щото то е на 30 км.......И всички тук само на партита ли ходите?Май никой от Вас не си пада по музичката,която се предлага в Каварна?:)За Ваша информация,тази сряда /15 август/ там ще са Супултура...:)))))
Браво, Цвете! Потопих се в цитуацията, ти казвам! :) Не е лесно с тия германско-италианско-и-квито-и-да -са коли втора употреба, дето все трябва да си на щрек, да не те прецака в най-решаващия момент. Но важното е да стигаме до морета някак си. А има ли походяща компания, то никога не е най-зле.Поздрави и все така да ни забавляваш с твоите разкази целия офис :))
и аз искам на Какао.......и моята ми спретваше понякога номерца, ама мнооого по-малки:) Обичайте си колите, ей....:) ПОздрави, Цвете, харесва ми как си го описала, много е точно и за цигарите и за вафлите и за телефона на майстора с диктуването на ремонта:)
iskam i az na Cacao, ama taka stana 4e nyama s kogo...sedya si tuk i se izduuuvam ot zavist i 6te se prusna na par4enca nai-nakraya ;))) priatno party na vsi4ki!!
пфууу, хепи енд. А едно време какви драми имаше :)Петък 6 и 10 заминавам! Няма смисъл да тръгваме Събота сутринта, защото така или иначе и аз преди море не мога да заспя.
Хех Цвете, Цвете... Много се забавлявам, като те чета, добре пишеш... Но я кажи - ти по принцип вода не си ли слагала до сега? Някак ми е трудно да го повярвам тва, особено щом имаш някакъв опит като шофьор;-)
Морска болест