До Анонимен 23Отговарям.Препрочетох коментара 3 пъти.Не схващаме по подобен начин ситуациите, в които е редно да се извиниш.Да се извинявам за мнение?! Просто за мнение?! т..е никой не е пострадал, наранен, подставен?И извинение????
че какво конфузно има в това да се извините?Абе вие в пещерите ли живеете още? И мъжа взема жената за косата и я влачи до пещерата?Аз пък 2001-а като бях в Англия много ми хареса как когато настъпиш някой, оня се обръща и ти казва..."sorry". Особено първия път настъпах един и си викам - малииии, сега стана въргалата :)) Но човека не ме напсува, а просто ми се извини.От тогава и аз правя така - като ме настъпи някой, аз му се извинявам. Много е яко - пробвайте!
Преводът на статията не е точен. Под НЕ се извиняват се има предвид, че не повтарят често "ооо съжалявам или ооо извинете ме " без реална причина. Има такива хора, които все се извиняват или много съжаляват дори и никой да не го очаква.
До Анонимен 23А защо изобщо някой от вас трябва да се извинява на другия за субективната си преценка, според примера, който си дал? Извинението е следствие, резултат от осъзнато погрешно действие или поведение спрямо човек или група от хора, което ги накърнява по някакъв начин! И както доста хора отдолу са коментирали, извиняват се само възпитаните и интелигентни хора, останалите считат извинението за слабост и затова не го употребяват...
До SharkБезгрешни хора няма. А да се извиниш, когато си сгрешил е нормално за един възпитан човек..какво значи "да сгрешиш"? Да, ако напишеш, че 2+2= 5 (въпреки, че вече е възможно някои болни мозъци и това да докажат, че и това е вярно), е редно да си признаеш, че си сгрешил. Обаче ако аз казвам, че оня встрани от нас е "лош", а ти твърдиш, че е "добър", что трябва да ти се извинявам, за моята субективна преценка. Що ти да не ми се извииш, за твоята субективна преценка? А?
До 16Уверените хора се извиняват, защото знаят, че възможно да са сгрешили.Не извиняването е характерно за изродените голи охлюви с мания за безгрешност.==ох мале как искам да ме ласкаят, дами галят ухото с "извинения", подчертавайки колко съм велик, могъщ и безпогрешен, щото в мен е и тоягата и моркова! нали ве, или бъркам!?!някой като ти се извини, что си сигурен, че го мисли наистина, а? че ти си бил много лесен ве! ха ха ха, да *** егоцентрика, дето иска да е безгрешен, но не и другите
Безгрешни хора няма. А да се извиниш, когато си сгрешил е нормално за един възпитан човек. И това не означава че не си уверен, а означава че си разбрал че си сгрешил. Другото е ***, твърде типична за съвременното ни общество. Затова не се учудвам че в подобни писаници се възхвалява такова поведение.
Уверените хора дори да грешат никога не се извиняват а опитват отново и отново ... Това е ужасно.Представяте ли си за какъв невъзпитан *** става въпрос.
До 12Простакът е непобедим? Че е уверен в себе си, е едно на ръка. Защото е увредЕн обаче. А който му дава път, трябва да спре, защото вреди на човечеството. ..абе да тЪ питам - кой ти разреши, кой ти даде право да си позволяваш да говориш "от името на човечеството"? ти пота ли човечеството, дали ти е дало картбланш да говориш и разсъждаваш от негово име и от негово има "да преценяваш" - кое е добро или лошо за него?да не се имаш за нещо повече от човечеството,че да говориш "от негово име?
"никога", като основна характеристика не ви ли притеснява поне малко.За каква емоционална интелигентност говорим?
Уверените хора се извиняват, защото знаят, че възможно да са сгрешили.Не извиняването е характерно за изродените голи охлюви с мания за безгрешност.
Част от философстващите по-долу имат на ум един "случай" - пълна постановка.Промитите им болни главици проектират на "обекта" собствената си простотия.Не изказват претенции пред - според тях "виновния" човек.Те са част от група, плетяща интриги на базата на лъжи и клевети.Елате да ми кажете, че греша, а аз като ви срещна по улицата, че ви питам, какъв ви е проблема.Ще ми се врътнете и ще припкате като бити п*ндели.Обсъждането на небивалици е духовната ви храна.
Простакът е непобедим? Че е уверен в себе си, е едно на ръка. Защото е увредЕн обаче. А който му дава път, трябва да спре, защото вреди на човечеството. Та така по въпроса за (увереността на) ***.
До 7Айнщайн: "Дори Бог се съмнява в себе си и еволюира."..айнщайн виждал ли го е тоя бог? всеки може да си вкарва в главата каквито иска богове и да им се кланя, ... но да не пречи на другите.
До 6Да не се извиниш, означава че се считаш за безгрешен, а това води до повреди в апарата...Ами ако той наистина се счита, че е прав, кво правим? Значи някой да счита, че е прав - значи е "увреден" ?!? Абе ти увреден ли си, да считаш, че ти си правия?
Уверените хора вярват в себе си. Могат да се извиняват, могат и не. Могат да са мили, могат и да не са. Увереността е вътрешно усещане, а не демонстрация. Това, по което си приличат е, че са много естествени. Това е отличителният им белег. Никога не се преструват на това, което не са. Могат да бъдат и грубияни и сърдечни. Винаги са това, което са. Без преструвки.и
Уверените хора не правят точно тези 5 неща