В памет на Боян Петров "Едно сърце е все на път, нагоре към поредният си връх, оставя долу низините обвити в смог и от човешки грехове - пропити. И смело той върви към своя Бог, напред, нагоре, чак до небесата и стискайки ръката си в юмрук не ще се върне без да го прегърне. Сега по път на вечността е той поел, не са му нужни въжета и пикети там негде раницата му лежи а той лети усмихнат към своята планета.
Има нещо странно в тази жена. Днес я гледах по Нова за почетното изкачване на Витоша. Ами говори все едно...нищо не е станало.
Съпругата му е също много силен и широко скроен човек. Страхотна е-смела, тиха и едновременно човек на действието, целенасочена и много позитивна! Възхищавам и се!
Много странно е всичко...Несъответствия в докладите на спасителите, незатворен цип на палатка, изоставен телефон, а липсващи тефтер и камера...
Тя иска своята си част от славата. Добре. Но този човек има майка и сестра. А те какво искат и как са сега. Това не може са е трагедия само за любовницата нали...
Никой не се хвали..Има достойни хора, които остават в историята.Такъв е Боян. Синът му има велик баща.
До 77Вместо да харчи 40-50 Хил долара за глупости можеше да си гледа семейството.Ами той го е гледал.По най-добрия начин.Ти можеш ли да се похвалиш с баща-легенда, изкачил 10 осемхилядника? - Не можеш. От баща-п ръдльо излизат умници като тебе.
Гнусни лешояди...Нямате насищане...Хиени сте- зли и нещастни, и такива ще си останете. Уж сте живи, но с празни души и глави.Отдавна сте мъртви, толкова колкото и нищожни и незнайни.
Радка се оказа много досадна.Всеки ден ни занимава със себе си. Същата е Катя- Министърката на каквото и да е.Аман от кухи ***.
Добре де, стига толкова. Квото било, било. Sic transit gloria mundi. Окей. Да беше Фидел Кастро, разбирам.
Радослава Ненова: Не искам траур за Боян и хората да бъдат тъжни!