Психически и емоционален тормоз е, когато някой твърди, че го тормозят, без никой никъде да е чул или видял нещо такова. Например, жените напоследък все твърдят, че ги отрмозят, а в реалния свят аз лично не познавам тормозена жена. Дори не съм чувал от реален човек за реално съществуваща тормозена жена. А постоянно ставам свидетел на тормозени мъже. За тормозени жени съм чувал само по медиите. И то само по време на изяви на феминистки. Никъде другаде. А феминистките лъжат много. Власт искат.
Защо трябва да виждаш, че я бие,? Той я бие по друг начин. Емоционално психически сърдечно. Тя след време ще е половин човек, ако е жива и издържи.
Психически и емоционален тормоз, е когато мъжа лъже, унижава птелюбодекства спрямо жената. И прави всичко възможно тя да разбере за да я унищожи и обезличила като човек, душа, личност. Сечението на сърцето и го прави ход в постъпката си спрямо нея. Той се чувства нещо Велико, докато поставя жената на колена. Това му дава сили да се чувства уверен в своите способности, като мъж докато тя е унижена и разбита, като човек, жена личност.
Виждал съм как на мой приятел от детинство жена му му изневеряваше с мутрИ, зарязвайки си детето(бебе) на който свари, докато той беше на работа. После авера ми си хвана манекенка и тя се обеси, защото детето започна да вика на манекенката мамо... Когато говорите за насилие не бъдете едностранни, защото ще ви съдят едностранно.
Никога не съм чувал или виждал някой да бие жена си. Освен по телевизията като разправят. Виждал съм как баба ми тормозеше дядо ми - не му даваше да си купува месо, а човека работеше тежка работа. Майка ми тормозеше баща ми с ревност, докато в същото време му кръшкаше. Мисля, мъжете имат нужда от защита срещу емоционалното и ментално домашно насилие. То убива.
А за каква сила става дума? С каква сила се злоупотребява? Понеже има повече от един вид сила. Само споменавам, щото ми се струва, доктора май не знае...
Също да добавя, че това сериозно повлия на брат ми и мен и ни промени за винаги. Никога няма да можем да сме просто щастливи и да се радваме като другите на живота, винаги има едно но и всичко се подлага на съмнение. Двамата винаги сме се подкрепяли и от години не му говорим. От деца сме казвали на майка да се махнем, че ще се оправим, на нея и пукаше какво ще се каже и помисли от другите. Няма оправия ако веднъж се потъпче един човек и се превърне в жертва и свикне на това
Искам само да кажа, че баща ми (с 35 годишен стаж на високо ниво в мвр) за първи път е ударил майка ми когато е била бременна с мен в 6ти месец, пребил е я когато е разбрал че е бременна с брат ми, удрял я е в лицето пред нас като деца и унижавал пред хора. Държа се по същия начин с мен и брат ми. Звъняла съм в полиция и съм ходила, но нищо не се предприе от тяхна страна защото е над тях. В момента живее сам, още са женени и всеки път майка ми тича като куче след него като щтракне че иска нещо
Ако се помогне навреме на жертвата има изход, ако не - срива се психически, емоционално и накрая физически.
Хващая си чантата и пътя, казваш чао на насилника и това е. Какъв е проблемът , не виждам? Развеждаш се, делите имущество. Ако не сте женени, излизаш на квартира, намираш си работа и продължаваш напред. Какви са тези драми, все едно светът е свършил. Хора, болни от рак , се лекуват и продължават напред с надежда, тези още не могат да разберат, че животът си е техен и хленачт само.
Има ли изход от порочния кръг на домашното насилие?