Имаше игри на ръбчета, с капачки от бира - когато нямаше топчета от стъклените. Разменки на картинки от турбо дъвки. имаше и паткала бяха направо уникални. Прашки, а след това имаше и бой след някой и счупен джам. По цял ден на вън игри и детска глъчка, а родителите не бяха притеснени какво става с детето им. Всичко беше спокойно.Добри времена бяха.
До 2Какви играчки си предвал от поколение на поколениеГлупостиИстината е че тогава и играчни не ни трябвахаЗнаехме да играем.Днес това е мисия невъзможна.Аз не съм виждал 15 деца на куп пт години2,3 макс 4 .На какво да играятФутбол нар.топка ура мижанка На нищо освен Белот.Имахме малко и знаехме как да го използваме
Една окъсана топка и по два камъка за врата , това ни бе достатъчно . Или едно колело и чакахме на опашка да направим едно кръгче .
от показаните неща имах уолкмен, който ми беше закупен от тогавашната ФРГ през 80-те.Иначе любимите ми предмети бяха ножка ,колело и топка.Ваканциите ми бяха на село .Не обичах куклите.И до сега не ги обичам ,както всички розови или сини неестествени играчки.Жена съм и имам три деца.
Да, спомням си безкрайното нямане и предаването на едни играчни от поколение на поколение.. Какво му беше хубавото да сме всички еднакво бедни и нещастни? Разбира се, имаше и такива, които богатееха и разполагаха с 'империалистически' разкош. Сега поне магазините са пълни и който има желание ще намери и начин да зарадва любимите си хора. Докато тогава родителите само повтаряха в своето безсилие: НЯМА!!!
Неангажиращото време пълно със свобода, смях и щуротии .Кой в даден момент не се връща към него с тъга , с носталгия ? Спомените за игрите и филиите с лютеница са тези , които поддържат духа на човек до старини.Всички имаме мили , скъпи моменти от детството.Да си останем малко деца до край.
Всички имахме такива вещи през 80-те и 90-те! Помните ли?