Когато бях тинейджър всичко го правех на пук. Казваха ми, че се държа като бебе, че съм била като на три. Аз и сега го отричам още.:-) Сърдех се за всяко нещо, но понякога имах оснсвание. Родителите ми ми висяха на главата. Въпреки това не съм изпадала в депресии, ревала съм, разбира се, но чак депресии... Не, категорично не. И наистина, човек си сменя настроението.
На тази възраст човек е ту весел, ту гневен, ту се чувства потиснат и това може да мине за депресия. Тези настроения се сменят непрекъснато - ако не си преживял това, значи просто не си бил нормален тийнейджър.Затова, да не се спекулира с теории за нестабилността в тази възраст - тогава жаждата за живот и поривът да се съхраниш и да продължиш напред, са по-силни от всичко.Случаите на фанатични постъпки на тийнейджъри се дължат на умела психологична обработка, съчетана с психотропни вещества.
Какво трябва да знаем за тийнейджърската депресия?