Чета думите написани от Ботев и не мога да сдържа вълнението и възхищението си от умело предадените мисли и от изборът на думи, които са актуални и днес и сякаш вчера са писани. По всичко личи и точната му самооценка за себе си. Възхищение е нещото, което може човек да изпитва от думите му и нищо по-малко. Наистина този човек е надрастнал и дори надскочил времето си и е показал интелектуалното равнище на будните българи, които са живи и днес.

Не мога да разбера с какво право президентството изземва експонати от националния музей и ги излага. Аз ако поискам да ми бъдат предадени, за да направя изложба ще ми ги дадат ли? Това на днешен американски език се нарича пиар, но народа му е дал по-добра оценка- с чужда пита помен прави. Позор за президентството и т.н "президент".

- Навън! Подлец!- Как? С кое право удряш? - попита зашеметеният господин.- Навън! *** ни предай на турците. Аз съм Левски!Цялото събрание потрепера от ужас при тия думи.- Не се бойте! - каза той спокойно, когато гостът се излезе: - Аз съм уверен, че тоя мазник нищо не ще смее да направи.И продължиха разискванията си.Никой не дойде да ги безпокои.

Дяконът беше безстрашлив, до явно рискуване живота си. Всекичасните опасности, в които няколко години се намираше, бяха му станали като свой елемент, в който се чувствуваше по-бодър и черпеше нова самоувереност, както един генерал, привикнал да слуша безсилните пищения на куршумите край ухото му. В Сопот, в стаята на учителя, имаше комитетско тайно събрание. Ненадейно се озова един гост, познат като турски шпионин, и сяда. Всичките мълчат, но гостът не си отива. Левски кипи, става и залепя плесница на това досадително лице, като му изрева:- Навън! Подлец!- Как? С кое право удряш? - попита

"Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и се весел. Вечер додрдето ще легнем той пее; сутринта, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личност

Ботев е Жив, защото Ние сме Него, и Той е Нас. Книжници и фарисей, интелектуални скопци, днес се опитват да го превърнат в ИКОНА, на която кланейки се, сме удовлетворили потребността почит, и толкоз. НЕ! Времето, на продажната и лишена от воля за борба интелигенция, свършва. Кой, ако не умните и знаещите, трябва да се единят с народа си, обиквайки го такъв какъвто е. Така както Ботев, и дори да отдадат живота си, за Свобода, Истина и Правда. "...Да се бори кой как може с душманите на народа.."

намръщен само с глава той сочина *** избрана - рояк скотове,в сюртуци, в реси и слепци с очи.Сочи народът, и пот от челокървав се лее над камък гробен;кръстът е забит във живо тело,ръжда разяда глозгани кости,смок е засмукал живот народен,смучат го наши и чужди гости!А бедният роб търпи и ниебез срам, без укор, броиме време,откак е в хомот нашата шия,откак окови влачи народа,броим и с вяра в туй скотско племечакаме и ний ред за свобода!

Кажи ми, кажи, бедний народе,кой те в таз рабска люлка люлее?Тоз ли, що спасителят прободена кръстът нявга зверски в ребрата,или тоз, що толкоз годин ти пее:"Търпи, и ще си спасиш душата?!"Той ли, ил някой негов наместник,син на Лойола и брат на Юда,предател верен и жив предвестникна нови тегла за сиромаси,нов кърджалия в нова полуда,кой продал брата, убил баща си?!Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!Глухо и страшно гърмят окови,не чуй се от тях глас за свобода:

Тоз, който падне в бой за свобода,той не умира: него жалеятземя и небе, звяр и природаи певци песни за него пеят... Денем му сянка пази орлица,и вълк му кротко раната ближи;над него сокол, юнашка птица,и тя се за брат, за юнак грижи! Настане вечер месец изгрее,звезди обсипят сводът небесен;гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен!

Жив е той, жив е! Там на Балкана,потънал в кърви лежи и пъшкаюнак с дълбока на гърди рана,юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка,на друга сабля на две строшена;очи темнеят, глава се люшка,уста проклинат цяла вселена! Лежи юнакът, а на небетослънцето спряно сърдито пече;жътварка пее нейде в полето,и кръвта още посилно тече! Жътва е сега... Пейте, робини,тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,в таз робска земя! Ще да загинеи тоя юнак... Но млъкни, сърце!

не ти, боже на лъжците,на безчестните тирани,не ти, идол на глупците,на човешките душмани! А ти, боже, на разумът,защитниче на робите,на когото щат празнуватденят скоро народите!Вдъхни секиму, о, боже!любов жива за свобода -да се бори кой как можес душманите на народа. Подкрепи и мен ръката,та кога въстане робът,в редовете на борбатада си найда и аз гробът! Не оставяй да изстинебуйно сърце на чужбина,и гласът ми да преминетихо като през пустиня!...

О, мой боже, правий боже!Не ти, що си в небесата,а ти, що си в мене, боже -мен в сърцето и в душата...Не ти, комуто се кланяткалугери и поповеи комуто свещи палятправославните скотове;не ти, който си направилот кал мъжът и жената,а човекът си оставилроб да бъде на земята;не ти, който си помазалцаре, папи, патриарси,а в неволя си зарязалмойте братя сиромаси;не ти, който учиш робътда търпи и да се молии храниш го дорде до гробътсамо със надежди голи;

ти, майко, ела при мене,ела ме, майко прегърнии в красно чело целуни -красно, с две думи заветни:свобода и смърт юнашка!А аз ще либе прегърнас кървава ръка през рамо,да чуй то сърце юнашко,как тупа сърце, играе;плачът му да спра с целувка,сълзи му с уста да глътна...Пък тогаз... майко, прощавай!Ти, либе, не ме забравяй!Дружина тръгва, отива,пътят е страшен, но славен:аз може млад да загина...Но... стига ми тая награда -да каже нявга народът:умря сиромах за правда,за правда и за свобода..

две сърца мили за мене -нейното, майко, и твойто!И две щат сълзи да капнатна стари гърди и млади...Но туй щат братя да видяти кога, майко, пораснат,като брата си ще станат -силно да любят и мразят...Ако ли, мале, майноле,жив и здрав стигна до село,жив и здрав с байряк във ръка,под байряк лични юнаци,напети в дрехи войнишки,с левове златни на чело,с иглянки пушки на рамои с саби-змии на кръстът,о, тогаз, майко юнашка!О, либе мило, хубаво!Берете цветя в градина,късайте бръшлян и здравец,плетете венци и киткида кичим глави и пушки!И тогаз с венец и китк

А ти, 'га чуеш, майнольо,че куршум пропей над селои момци вече наскачат,ти излез, майко - питай ги,де ти е чедо остало?Ако ти кажат, че азепаднал съм с куршум пронизан,и тогаз, майко, не плачи,нито пък слушай хората,дето ще кажат за мене"Нехранимайка излезе", -но ***, майко, у домаи с сърце сичко разкажина мойте братя невръстни,да помнят и те да знаят,че и те брат са имали,но брат им падна, загина,затуй, че клетник не траяпред турци глава да скланя,сюрмашко тегло да гледа!

земята, майко, черната!Дано ми найдат пушката,пушката, майко, сабята,и дето срещнат душманинсъс куршум да го поздравят,а пък със сабя помилват...Ако ли, майко, не можешот милост и туй да сториш,то 'га се сберат момитепред нази, майко, на хорои дойдат мойте връстниции скръбно либе с другарки,ти излез, майко, послушайсъс мойте братя невръстнимоята песен юнашка -защо и как съм загинали какви думи издумалпред смъртта си и пред дружина...Тъжно щеш, майко, да гледаши на туй хоро весело,и като срещнеш погледътна мойто либе хубаво,дълбоко ще ми въздъхнатдв

момци вече наскачат,ти излез, майко - питай ги,де ти е чедо остало?Ако ти кажат, че азепаднал съм с куршум пронизан,и тогаз, майко, не плачи,нито пък слушай хората,дето ще кажат за мене"Нехранимайка излезе", -но ***, майко, у домаи с сърце сичко разкажина мойте братя невръстни,да помнят и те да знаят,че и те брат са имали,но брат им падна, загина,затуй, че клетник не траяпред турци глава да скланя,сюрмашко тегло да гледа!Кажи им, майко, да помнят,да помнят, мене да търсят:бяло ми месо по скали,по скали и по орляци,черни ми кърви в земята,земята, ***

там, дето аз съм пораснали първо мляко засукал,там, дето либе хубавочерни си очи вдигнешеи с онази тиха усмивкав скръбно ги сърце впиеше,там дето баща и братячерни чернеят за мене!...Ах, мале - майко юнашка!Прости ме и веч прощавай!Аз вече пушка нарамихи на глас тичам народенсрещу врагът си безверни.Там аз за мило, за драго,за теб, за баща, за братя,за него ще се заловя,пък... каквото сабя покажеи честта, майко, юнашка!А ти, 'га чуеш, майнольо,че куршум пропей над селои момц

Не плачи, майко, не тъжи,че станах ази хайдутин,хайдутин, майко, бунтовник,та тебе клета оставихза първо чедо да жалиш!Но кълни, майко, проклинайтаз турска черна прокуда,дето нас млади пропъдипо тази тежка чужбина -да ходим да се скитаменемили, клети, недраги!Аз зная, майко, мил съм ти,че може млад да загина,ах, утре като преминапрез тиха бяла Дунава!Но кажи какво да правя,кат си ме, майко, родиласъс сърце мъжко, юнашко,та сърце, майко, не траеда гледа турчин, че беснейнад бащино ми огнище:там, дето аз съм пораснали първо мляко засукал,там, дето ли