Има ли панацея за европейските банки?

Намаляване на обвързаността с правителствата и експозициите към държавните ценни книжа, повишаване на темповете на кредитиране, крещяща нужда от намаляване на разходите за администрация, подобряване на достъпа до кредитиране на микрокредитирането. Това според икономиста и финансиста Борис Петров са ключовите фактори, които водят до не толкова оптимистичната в момента ситуация в европейския банков сектор.

Ключовата грешка на Европейския съюз да спасява банки, които са неспасяеми и липсата на нито една стъпка към смислена обща фискална политика и смислено поддържане на нивата на задлъжнялост от влизането в сила на еврото преди повече от 17 години също оказват влияние за това, каза Петров в рамките на организираната от Brain Workshop Institute конференция "Бъдещето пред банковата система в Европа".

"За разлика от САЩ, където банковият сектор не е най-големият сегмент на финансовия сектор, в Европа случаят не е такъв. Размерът на кредитния портфейл в ЕС възлиза на над 2/3 от финансовия сектор. Затова един от първите елементи на интеграцията на Европа мина през банковия сектор. Но от въвеждането на еврото през 1999 г. се събраха два икономически модела - северен, базиран на износа към останалите държави, и южен, където икономическият модел се базира на вътрешно търсене и потребление. С въвеждането на еврото възможностите за икономическо приспособяване на южните държави изчезнаха", подчерта Петров. По думите му този процес води до мащабно натрупване на задължения на Юга към Севера – на публичния, но и на частния сектор.

Междувременно дългът на еврозоната към БВП вече надхвърля 90%, а това са нива, които може да се окажат пречка за бъдещия растеж. Испания, Гърция, Белгия и Ирландия са ключови за този тренд, като Ирландия е специален случай заради банковата криза там.

Същевременно банките са основният източник за финансиране на тези високи държавни дефицити. Те не отчисляват капитал за инвестициите в ДЦК, могат да разчитат на неограничено рефинансиране от ЕЦБ срещу ДЦК, оценката на риска на държавите не е пазарна, а държавна, защото се осъществява от ЕЦБ, поясни още Петров.

По думите му в момента няма мотивация за свиване на дефицитите, а напротив- мотивация за бездействие. „Ако се разгледа делът на ДЦК в баланса на банките, в Италия 12% от активите на банките са свързани с експозиции към ДЦК. В Гърция, Ирландия и Португалия тези нива са високи. В момента в България делът е малко под 12%“, коментира финансистът.

Ето защо според Петров ако някое правителство реши да спасява някоя от големите банки, то самото правителство скоро ще трябва да бъде спасявано.

Финансистът е на мнение, че един от ключивите елементи в реформата на банковия сектор е нуждата от задължително споделяне на загубите от кредиторите при евентуален колапс на банка. „Това целеше да накара акционерите на проблемните банки да се дисциплинират и да вземат мерки предварително“, поясни той.

Как ще излезе банковият сектор от обвързаността с правителствата?

Според Петров- когато банките имат достатъчно буфери, за да заделят капитал срещу суверенен риск и когато ЕС излезе от проблемите с ниския растеж и икономическите дисбаланси. Възможни решения за него са и въвеждане на рискови тегла за ДЦК, и лимити за експозиции към суверенен риск и по държави.

Банковият съюз е стъпка в правилната посока, но не решава проблема на ЕС с високата правителствена задлъжнялост. Нужни са структурни реформи и пазарна либерализация, реформа в третирането на ДЦК, повече легитимност и отговорност на общите институции (ЕП, ЕК, ЕС), а може би унификация на данъчните бази и данъчните правила и практики, заключи експертът.

Investor.bg е медиен партньор на събитието.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase