Ако си решил да я поглеждаш всеки ден
понеже повече не съществувам
до твоята възглавница -
колко добре е станало,
че я забравих.
Сложи я да виси на някой стар пирон срещу вратата.
Така ще можеш да я виждаш всяка нощ,
когато се прибираш.
Нека си остане там някъде.
Около твоите много музики.

Ако е паднала, обаче, между стената и кревата
и се чудиш на кого ли беше,
когато я намериш -
върни ми я!

По някого.

Защото е студено.