Както винаги досега, политическият фон в България ме кара да се чувствам по-скоро отчаян, отколкото окрилен и поражда у мен по-скоро горчив смях, отколкото наченки на размисъл. Нарастващата от година на година профанизация във всички сфери на обществения, че и необществен живот неизменно рефлектира върху качеството и на самите ни политици, които за съжаление са продукт произведен в България, а не Made in Switzerland например. Дори няколкото стойностни фигури, част от вашия Блок, които така и не успяха да направят пролет в българската политика, се поддават на Цар Популизъм с цел привличане на избиратели, които и грам понятие си нямат, какво да изискват от един политик. Затова моето гласуване напоследък е акт на самозащита, избирайки винаги онези, за които съм сигурен, че няма да причинят щети на страната, в която живея. Не се и надявам, че ще се появи някой, който да ни „оправи” от раз, ако преди това ние самите не се „оправим” в умовете и душите си. Моят вот не е „за утрешния ден”, „за силна България” или „за бъдещето на децата ни”, словосъчетания, които могат да се чуят почти от всеки българин, когато някой скучаещ репортер го запита, за какво е гласувал. Моят вот е за мене си. За моето си бъдеще, за това аз да живея по-добре, за това аз да се чувствам комфортно в средата си, за това аз да съм щастлив. Ей такива са моите нужди, дребни... И ако всеки ги възприеме, вместо заучените патетики може и някой ден да си спретнем една хубава държава. Защото интересите на индивида създават общността, а не обратното.

Но стига философствания. Понеже на предстоящите избори се очертава да гласувам отново за Реформаторския блок, така както съм правил години наред за една от партиите в него, мисля че имам право да задам няколко въпроса, които се породиха у мен, докато четях програмата му. Не знам към кого конкретно да ги отправя, защото Председател на блока няма, няма и Говорител, но това е една друга тема... И така:

1. Предлагате изборът на Главен прокурор да става от Народното събрание (което е добре), като предвиждате обаче възможност за предсрочно прекратяване на мандата му. Не мислите ли, че ако във всеки един момент той може да бъде уволнен, това ще го направи още по-податлив на политически натиск, особено от управляващото мнозинство, което и да е то?

2. В частта за правосъдие и сигурност говорите за увеличаване на действащите полицаи за сметка на администрацията в МВР. Това за администрацията е чудесно. Но не мислите ли, че полицаите в България са повече от достатъчно, като се имат предвид всички класации, в които България е на едно от първите места в бройката пазители на реда на единица население? 472 на 100 000 души са полицаите заедно с граничните такива в България, докато например в Нидерландия те са 221, в Германия 300, във Франция 350.

Искате също във всяко едно населено място да има полицай. Като се има предвид, че 564 села в страната са с население до 10 души, колко оправдано ще бъде това от финансова гледна точка? Нали разбирате, че няма логика един полицай да пази 2 или 5 човека? Не смятате ли, че е много по-удачно създаване на някакви мобилни полицейски групи, които да обикалят из зачислените им селца, така както е в кварталите на големите градове.

3. Споменавате необходимостта от осъвременяване на оборудването и материалната база на българската армия. Предвид огромното изоставане в тая посока и неблагоприятната икономическа обстановка, откъде смятате да вземете огромните средства за тази цел?

4. Никъде в частта за администрацията не предлагате съкращение на държавния бюрократичен апарат. Имате ли въобще такова намерение?

5. Предвиждате борсова приватизация на до 33% от активите на избрани държавни енергийни дружества. Защо само до една трета? Страхувате ли се да приватизирате напълно държавните ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове и така да освободите държавата от неприсъщи за нея функции? Какво според вас значи „енергийно бедни граждани”, израз, който ползвате във същия раздел?

6. Заявявате желание за държавно финансиране на Висшия мюсюлмански институт и средните мюсюлмански духовни училища. Как се вписва това в една светска държава, каквато България безспорно е, и принципа за отделяне на религията от държавния живот?

7. Каните се да приведете публичните разходи до 38 % от БВП. Предвид все по-увеличаващият се бюджетен дефицит, не е ли по-добре те да бъдат редуцирани до около 35%, каквито бяха през 2011 г., отколкото да влизаме в капана на една все по-нарастваща финансово-публична лява експанзия, водеща до едно непрекъснато нарастване на данъци и взимане на кредити, каквато видяхме до какво доведе някои западни страни в последните години?

Надявам се на някакви отговори, защото все пак всичко е в моите ръце, нали? Поне до изборите...

Юрий Александров

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase