И всяка сутрин, когато отивайки към новата си работа и пресичах "Биков мост", блеейки от колата, в главата ми се блъскаше като ехо искренното питане на синковеца ми. По пътя изпреварвах колоездач, който въртеше като вятърна мелница педалите на велосипеда и недоумяващо му се чудех защо не превключи на по-висока предавка. На следващата пешеходна пътека разгърден пешеходец блъскаше по капака на една алфа, все едно Волен Сидеров бе на парламентарната трибуна. Качвайки се по стълбите на службата, поздравявах всеки срещнат и така до бюрото ми, за да включа компютъра.
******************************************************************************
"Имало едно време една малка държавица, в нея живели много добри, трудолюбиви, но измъчени хорица. Кой ли ги не мачкал, унижавал, разкъсвал. И периодично се появявал месия, който тези човеци почвали да следват сляпо. Рече ли им налево - сите у лево се втурват, рече ли им надесно - десното се пълни, че дори прелее. Е тая държава, сине е България - погача, ама малечка и трябвало сите да ядат умерено, за да има за всеки. Младежът ми доверчиво плюе костилките от компота и върти рошавата си глава -Ммммммм, вкусно."
******************************************************************************
Спомням си жадните погледи на учениците ми, не им се учеше много историята, математиката и граматиката, но като станеше дума за компютри и операционни системи, очите им ставаха на комбали. Колкото и да се мъчех да им обясня, че граматиката, математиката са темелите, които са нужни, за да се изгради храмът на другите науки. Сигурно не ставаме за учители. В коридора новоназначения да преподава компютърни системи колега Тропчев учтиво ме попита: "Как се инсталира операционна система?" Аз зяпнал му отговорих: "Абе Борьо, ти досега къде си спал?" Човекът идваше уволнен от БТК-то и както по-късно узнах, директорът го назначил на партиен принцип, демек сигурен човек. Тропчев беше изключително несигурен обаче, единственото сигурно нещо беше огромната гръдна обиколка на жена му, която като активистка на партията, от която е и директора, спомогнала за назначението му. Директорът се влияеше от тези неща явно.
******************************************************************************
Под мен етажът бе наслада за окото. В една сграда - три различни служби, ама в разплащателна агенция само манекенки. Сякаш по дупе ги бяха избирали на конкурса. Моите колежки в почивката, лапнали по една сигарета безцелно блуждаеха с погледи, а непушачът аз слизах във фоаето на долния етаж - да разлиствам Бурда модел. Вечер, щом се приберях у дома, малкия тича - тате хайде на игрището, ама ще ми купиш сладолед. Ще ти купя, ех защо не съм манекенка от разплащателна, тогава тези сладоледи по-поносими за джоба щяха да са. Но какво да се прави - изкуството изисква жертви, мъжко чедо имам, не съм някакъв художник.
******************************************************************************
Навсякъде в провинцията компютърната терминология явно е препъникамък. Друго обяснение нямам. Тези шаред фолдъри имат определена функция, но почти никой не схваща смисъла им. Така в училището, информатичката ползвала една такава папка за личното си творчество. Заснела се с уеб-камерата, у дома си бе, клипче за ползата от трезвеността. Вместо да ползва бутилката с вино по предназначение. Разкрачена и гола пред камерата, направо да ти се прииска да си на мястото на бутилката. Изтръпнал стоях пред сървъра и осъзнавах, че животът ми ще се промени скоро в лоша посока ще да тръгне. Колко ли деца са я преслушали? ДЕЛ!!!
******************************************************************************
-Сине, като пораснеш, какъв ще станеш?
-Ами нищо особенно - компютърен специалист, като теб.
Студени капки пот пролазват по гърба ми. Все едно съм се натровил с диворастящи гъби. Една капка, две..осмата и пише в учебника, че вече трябва да си умрял. По-добре чети повече, за да станеш лекар, като мама. Иначе в провинцията стотинките си ще броиш. Малкият гледа умно - ми ще си помисля, ще ми купиш ли сладолед?
******************************************************************************
Мина година от досега ми с тайните мурафети на талантливата ми колежка по информатика. Наложи се софтуерно да осигурим класирането на приема на новите ученици. То пък един прием, програмата въобще не и се наложи да прави второ класиране. Тази програма колежката ми я даде на един диск да си я инсталирам на компа. "Ама да знаеш, че е под дос". Голяма работа. Командния промпт за мен си е като един спомен от славното ми програмистко минало в сливенската математическа гимназия. DIR/P/W/ENTER. Търрръъъъък. Директориите са пред очите ми. Файловите разширения са стандартните...... а???... стандартните...тук има някакъв файл, дето не му мяза да е тук. Айде копи на десктопа. Алт-таб. Зеленият екран се разстла като ливада от ония Санстефанските, където баба ми е тичала мъничка на воля. Мамка му. Хъстлър. Таз убавица пак е операторствала. Този път шпековия салам - тип народен, беше прилежно облечен в розов презерватив. Сега разбрах значението на многото отверстия по женското тяло. Странно саламът дали и кой щеше да го яде? Остатъчните миризми? АА не! Запомних движението на устните и. Същото правеха и рибките в аквариума на заден план. Явно колежката снимаше в детската в отсъствието на дъщеричката си. Следващите дни бях в депресия.
*******************************************************************************
-Тате, какво е курва?
-Млък бе, откъде ги чуваш тези думички???
-Ами децата в нашия клас ги говорят...
*******************************************************************************
Братовчедката от Виена, по скайпа вика: "Тук е страшна работа, обаче имат социална система един път. Храна има в изобилие, знаеш ли езика - проблеми няма да имаш".
Аз мълчах.....мълчах..................Не и отговорих. Каквото и да и кажа, нямаше да повярва, че тук цялата ни образователна система е много по-добра от скапаната австрийска социална служба. Работиш има-няма половин ден. Единственото изискване е да си платил шестмесечен курс за преквалификация в някой измислен педагогически факултет и да си от правилната партийна принадлежност и влизаш в клас. И колкото повече остаряваш, социалната ти пенсия, т.е. заплата расте. Ученикът като бонус, че е издържал няколко години в училище получава диплом. Благодарност, че даскалът е имал работа.
На следващата година даскалицата бе избрана за учител на годината. Дали пък не трябва да съм горд, че вече не съм учител.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар