“На въпрос има ли дупка в бюджета Орешарски отново посочи, че състоянието на икономиката е по-лошо. "НЕК е в колапс. Липсват му няколко милиарда и то заради предишните години. Като казвам лошо - НЕК е близо до технически фалит”, обобщи той.” Цитатът се отнася до предаването “Панорама” по БНТ и ни връща в печално известна ситуация, станала причина за фалитите на българската икономика през 1990 и 1996 година.
Да припомня че, в периода от 1985 до 1989 външния дълг на България нарастна рязко и увеличаването му беше предотвратено единствено от международната изолация на България и загубата на доверие в платежоспособността на страната ни. Фалитът на България през 1990 дойде като естествен резултат от няколкогодишните безуспешни опити за спасяване на соц. индустрията, която от десетина години харчеше все повече, отколкото произвеждаше.
Надеждата за промяна просъществува само 2 години, и след свалянето на първото демократично правителство, нещата тръгнаха отново по утвърдения стар начин. Намеренията на правителството на Жан Виденов от 1995 и 1996 да промени ситуацията чрез масова приватизация се оказаха глас в пустиня, а икономиката се оказа отново в добре познатото от последните години на соца състояние на разложение и ускорено разграбване. Истеричните защитници на комунизма обърнаха гръб на приватизацията и спокойно предоставиха социалистическата индустрия в ръцете на припряно мародерстващата я комунистическа партийна и стопанска номенклатура.
Всичко, което се случи нататък, беше естествено следствие от тиражираните лъжи за “прекрасния” комунизъм и “блестящата” му индустрия, а флагманът на тази индустрия – МК “Кремиковци” стана символ на целия бандистки преход не само към капитализъм, но и на самия социализъм. Медийните и партийни измамници постигнаха целта си и запазиха в дълбока тайна, че далеч преди “Кремиковци” да бъде продаден за лев, задълженията му към кредитори, доставчици, персонал, бюджет, социално осигуряване и прочие, към края на 1995, месеци преди началото на голямата инфлация и последвалата я хиперинфлация, бяха вече надхвърлили 18 милиарда лева.
И, докато сипеха огън и жупел по правителството на Костов, което сложи край на дългогодишното безнаказано мародерстване, клеветниците държаха в най-дълбока тайна факта, че по официални данни на Жан Виденовото правителство, загубите на “Кремиковци” през 1993, 1994 и 1995 гонеха средно 1 милиард за всяка отделна от тези години. Не по-малко пазена тайна остана факта, че същото разграбване се случваше не само с Кремиковци, а течеше повсеместно и така, през същите тези години, външният ни национален дълг надскочи съвкупният ни национален продукт, което е доста надеждна индикация за дебнещия национален фалит.
Ето така, с лъжите за социална политика и стабилност, водейки ни към поредния държавен фалит, се домогваха до власт и ресурси онези, които само от “Кремиковци” източваха над милиард годишно, и ако имаше истина в това, че “Кремиковци” е бил печеливш, това значи, че кражбите от него са надхвърляли със сумата на печалбите загубите му от близо 1 милиард годишно в навечерието на приватизацията му.
Ето така, натрупването на дългове от големите национални предприятия, претоварва бюджета и в зависимост от обстоятелствата, по-рано или по-късно, неизбежно ни вкарва в поредният фалит, както ни се случи през 1996 – 1997 година. Недопустимото и скандалното в случая е, че същите, които предизвикаха фалита, с помощта на откраднатите ресурси, успяха да го припишат на онези, които бяха ангажирани в преодоляването на последствията и предотвратяване на опасностите от задълбочаването му.
Затова е жизнено важно да припомним кръстопътя, на който застана България през 1997 година. Опасността е толкова голяма, че повтарянето й днес прави задължителна нуждата от непрекъснатото й напомняне. А именно, че ако тогава СДС беше поело пътя на популизма и беше се поддало на натиска и изкушенията да съхрани “блестящата” соц. индустрия, днес България щеше да бъде несравнимо по-бедна, злощастна и слаба. Нямаше нищо по-лесно за СДС от това, защото номенклатурата на БСП винаги е гледала като на свои братя всички комбинатори и далавераджии, готови да съдействат на стопанските й ударни групи и мафиотски задруги в стопанския сектор.
Не беше проблем за СДС да изтъргува властта си, за да запретне ръкави и рамо до рамо с тарикатите от изградените стопански мрежи на БСП, да се включи в десетилетното мародерстване на държавната индустрия, да насочва членовете си към безконтролното и безкрайно разграбване, устройвайки ги редом между червените паразити, впили от десетилетия ненаситно зъби в омършавелите бозки на предприятията си. Вместо да обзаведе всеки от членовете си с бозка за цицане и да му я гарантира с безкрайно отлагане на приватизацията, СДС приватизира с размах, слагайки край на безгрижното бозане на хора, които не искат да носят отговорност за състоянието и бъдещето на предприятието си.
Разбираемо е онези с извадените от устите им бозки да мразят до смърт реформаторите и да им приписват собствените си деяния и домогвания. Не е разбираемо и не е допустимо да го прави нацията. Не е допустимо културата на една нация да толерира до безкрайност крадецът, който вика “Дръжте крадеца”. Защото така ще повтаря фаталните си грешки и ще предизвиква злочестините и неудачите си. В момента държавата ни е в заложница на същата користна политика, която от 1990 насам ни вкара два пъти в държавен фалит и прави всичко по силите си да ни доведе до пореден фалит.
Това добре личи от политиката в енергийния сектор. От една страна, премиерът признава, че НЕК е близко до състояние на фалит с милиарди задължения, а в същото време твърди, че имало ресурс за намаляване цената на тока. Същата користна политика на скърпване на моментното положение, както и с “Кремиковци”. А след тях – потоп. Нали винаги ще има такива, които от глупост, безизходица, безотговорност, или от лош нрав, ще търсят и намират опора в крадците, клеветниците и престъпниците. Какво пречи тези хора да бъдат превърнати в социална база на една, две или три партии, а защо не и на цяла нация?
...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар