Според изявление на Стоян Цветанов към ноември 2012 г., който освен изпълнителен директор е член и на Съвета на директорите на “Топлофикация-София”, “74% от клиентите на дружеството са коректни, 8%  плащат веднъж годишно, а хората със задължения от над 5 години са 7,4 на сто“.
В същото време последният официален финансов отчет на монополиста показва, че за 2011 г. средната събираемост на вземанията е  57, 22% . Увеличението спрямо 2010 г. е едва 1,69 на сто, а събираемостта от битови абонати е 52, 48% . От отчета се вижда, че несъбраните вземания за 2011 г. са 280 млн. 755 хил. лева, а приходите, които в огромната си част са от жилищно топлоснабдяване, са 324 млн. 060 хил. лева.
Тъй като двете цифри са близки, става ясно, че приблизително половината от този “пазар” е в ступор.
Проблемът е стар. Изглежда нерешим. А това означава, че или не се прави анализ на истинските причини за него, или те нарочно се подминават.
Питам се защо?
Не може при минимална заплата от 290 лева  и при средна заплата от 731 лв. (и двете към октомври 2012 г.) да съществуват месечни сметки за парно от порядъка на:
489,54 лв. – за януари 2005 г.; 490, 00 лв. – за февруари 2005 г.; 464, 47 лв. – за декември 2005 г.; 486, 93 лв. – за януари 2006 г.; 418, 94 лв. – за февруари 2006 г.; 502, 93 лв. – за ноември 2006 г.; 686, 57 лв. – за декември 2006 г.; 586,41 лв. – за януари 2007 г.; 532, 70 лв. – за февруари 2007г. и т.н.
И това не са изключения или измислици, а личен опит.
Не може при напълно спряно парно и скромно потребление на топла вода да получаваш сметки от 100-120 лева на месец.
Ако погледнем данните на Националния статистически институт става ясно, че средната месечна работна заплата в сферата на производството и разпределението на електрическа и топлина енергия за първите 6 месеца на 2012 г. е една от най-високите в страната -
1648 лв., 1550 лв., 1548 лв., 1548 лв., 1507 лв. 1586 лв. за месеците от януари до юни включително.
Тези заплати надхвърлят с близо 100 лева месечно средните заплати, които се получават във финансовия и в застрахователния сектор. Те са 3 пъти по-високи от заплатите в селското стопанство, 2 пъти по-високи от заплатите в държавното управление и 2,5 пъти по-големи от месечните надници в образованието, които са  660 лв. и 692 лева през януари и юни на същата година.
Излиза, че средните месечни възнаграждения в “Топлофикация” са с 500 лева по-високи от заплатите на учените, с близо 1000 лева по-високи от заплатите на учителите и едва с 200 лева по-ниски от заплащането за разпространение на информация и творчески продукти.
Излишно е да напомняме кой осигурява тези пари.
“Енергийната ефективност е качествено понятие, то се характеризира с рационалното използване на енергийните носители чрез подобряване качеството на енергийните услуги
при най-приемлива цена за обществото”, пише в “Националната програма за енергоспестяване и енергийна ефективност - 2014 г.”. Икономията на енергия не е форма на бедност, се пояснява в този документ.
У нас е точно обратното.
Гражданите искат да са коректни платци, но затъват в дългове и съдебни дела.  По последни данни 23% от хората студуват, за да пестят. Опашките за социални помощи, медиацията и споразуменията за разсроченото плащане на “задълженията” не са изход. Защото не разрешават главния въпрос. А той е за РАЗМЕРА на сметките, в които се надписва непроизведена, но начислявана топлоенергия. Топлоенергия, за която няма купувач. Топлоенергия за подгряването на студена вода, която надхвърля въображението и противоречи на законите на физиката. Топлоенергия за сградна инсталация, която се определя с…въздушен обем и има характеристиките на данък. Което е  правен абсурд.
Във финансовия отчет за 2011 г.  на “Топлофикация-София” (а това е последният й официален документ) няма никаква  информация за причините за ниската събираемост при битовите абонати. Не се посочва профилът на “бойкотиралите” дружеството потребители. Не е ясно кога и защо тези хора са започнали да трупат задължения или са престанали да плащат, нито какви по размер са били сметките, които са ги изхвърлили в “сивото потребление”, или в зоната на енергийната бедност. Няма статистика колко са жалбите за лошо качество на услугата, за надписани сметки или за друг вид некоректно поведение и какъв процент от тях са били удовлетворени или не. Не се упоменава колко абонати с непокрити вземания продължават да ползват и парно, и гореща вода, колко са закрепостените към “сградната инсталация” и колко са изключили радиаторите си, но потребяват централизираното горещо водоснабдяване. В отчета няма и дума за броя на гражданите, които всяка година се отказват от парно, за какви мощности става въпрос, расте или намалява техният брой и т.н. Не е ясно какви проценти от тези 430 682 абоната  за 2011 г. ползват  цялата услуга или само части от нея. Ерго, има пълна неяснота по отношение на пазара, а това означава и очевидна липса на пазарна стратегия.
Нито веднъж досега дружеството не е направило сериозно социологическо проучване сред столичани. Анкетите на неговия сайт заобикалят болезнените проблеми, а когато по случайност зададат смислен въпрос като например “Разбираеми ли са за вас сметките за парно?”, преобладаващо отрицателните отговори остават без последствие.
Едно професионално допитване обаче би отразило равнището на доверие или недоверие към дружеството, причините за него, очакванията на гражданите, техните идеи и размера на сметките, който те намират за поносими.  Без такава информация, не могат да бъдат изготвени прогнозни разчети за промени в ценовата политика, които  да раздвижат пазара, така че да бъдат постигнати  няколко  цели – по-ниски сметки, които да отговарят на реалното потребление и на желанието на гражданите да спестяват. И повече приходи, по-висока събираемост и значителен ръст от нови абонати за самото дружество. Това не се прави, въпреки че за 2011 г. към “Топлофикация-София” са се присъединили само 5 250 абоната, а за периода 2006-2011 г. те са едва 36 134.
Изкуство ли е потреблението и доколко то е част от дарбата “Живот”?
Защо Европейският съюз с такава категоричност брани правата на потребителите, свободата им колко и какви стоки да купуват при изискването за гарантирано качество?
Всеки потребител, стига да разполага с пари, е възможен клиент и потенциален купувач. Без негово величество потребителя пазарът би престанал да съществува като възможност за реализирането на продукция, услуги, печалби и икономически растеж в условията на реална конкуренция. Потреблението, тоест доброволното придобиването на стоки и услуги чрез покупко-продажба, е още един начин да изразяваш себе си. Да избираш приоритети и да инвестираш в начина на живот, който одобряваш.
Създаването и толерирането на монополи посяга на тази свобода, лишава фирмите от стимули за развитие, отчуждава потребителите от пазарните отношения и е предпоставка за корупция. Специално за България, то е наследен от тоталитаризма похват, когато технологичните провали се замазваха, загубите  се плащаха от гражданите, а виновни бяха не тези, които лошо управляват, а тези които по неизбежност потребяват. При такава система, чиито рефлекси са живи и досега, инерцията в мениджмънта се защитава със зъби и нокти. Съдът функционира под внушението на зле разбирана солидарност с интересите на монопола. А добрите идеи и решения са ерес, защото изискват смелост, усилия, средства, размах и не пренебрежение и надменност, а разбиране и загриженост за благосъстоянието на хората.
Поради комплекс от причини от години “Топлофикация-София” не поддържа  баланс между производство и потребление и продължава да “продава” топлинна енергия, за която няма купувачи. Впоследствие тази енергия се “разхвърля” като финансово задължение в сметките на гражданите, а това е възможно, защото  в “Общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди”, монополистът  си е присвоила правото да произвежда топлоенергия, за която знае, че няма пазар.
Ето и текстът, чрез който се случва това:
-“Продавачът е длъжен да доставя в абонатната станция ТЕ в съответствие с топлинните товари на сградните инсталации”.
    В разрез с основния нормативен документ, (Законът за енергетиката) текстът е одобрен и от ДЕКВР. В резултат на това са установени неравни и дискриминационни условия при извършването на услугата продажба на топлинна енергия. Сградните инсталации в жилищните кооперации се натоварват с пълна мощност, пилеят се производствени суровини,  произвежда се и доставя количество ТЕ, за което няма купувач…
Когато в края на декември 2010 бе избран новият директорски борд на “Топлофикация-София”, той получи задачата да оздрави тази компания. Мерките бяха набелязани в т.нар. краткосрочна програма. Тя предвиждаше планирани загуби от 7 млн. и 600 хил. лева за 2011 г. и в същото време отчете задължения към доставчиците за над 500 млн. лв., натрупани загуби за последните 4 години от над 120 млн. лева и несъбрани вземания за около 260 милиона.  
Цитираните цифри показват нещо много ясно, което и досега се премълчава. От години “Топлофикация-София” функционира в условията на четири мениджърски провала. Те са: огромна задлъжнялост, замръзнал пазар, сринато доверие и ниска събираемост. Те, на свой ред, са резултат от други  нерешени проблеми.  
А)Задлъжнялостта е свързана с недостатъчните приходи, с падежите на текущите  плащанията, с размера на лихвените проценти, с начина, по който се използват парите и с ликвидността на самото дружество. Те пораждат хроничната опасност от валутен, кредитен и ликвиден риск, който към датата на отчета се изчислява на 57,22%. Освен това част от заемите са теглени при условието на плаващ лихвен процент, има и задължения с настъпил падеж.
Б)Замръзналият пазар и ниската събираемост поставят под въпрос цената на услугите, доверието на потребителите, търговската стратегия, формирането на сметките, загубите на топлоенергия по трасето, необходимостта от иновации, липсата на диверсификация на горивото за производство и опасността от злоупотреби с монополно положение чрез нарушаване на законите.
От пръв поглед е ясно кои са сферите, където може да се въздейства без за целта да е необходим паричен ресурс.
Възможно е например да се потърси предоговаряне на част от лихвите по заемите на дружеството. Отлагане и редуциране на плащанията, или дори отписването на сегменти от тях. Кризата е достатъчно сериозен аргумент в полза на стремежа към опрощаване на някои от сумите, дължими на и от “Топлофикация-София”. Ако се договаря разсрочване, би следвало то да не се утежнява с лихви, тоест да се търси мъртво лихвено плащане. Би могло да се мисли за преференциална ценова квота за доставки на газ от “Газпрпом” само за столичното парно, защо не и чрез използването на бартери, докато се построи  заводът за  преработка на битови отпадъци и т.н.
Що се отнася до несъбраните вземания, нещата опират преди всичко до (не)адекватната търговска стратегия.
Аксиома е, че няма успешна търговия без познаване на пазара. Познаването на пазара предполага анализ на групите потребители, на техните покупателни възможности, нагласи и недоволства и съответно – отговор на ниво доверие и цени. Не е възможно да работиш на един динамичен пазар без да отчиташ неговите социални реалности. Не може непрекъснато да повишаваш размера на сметките, да трупаш несъбираеми вземания и да си въобразяваш, че съдът е решението.
Един от недостатъците на българските мениджъри е, че  разсъждават тесногръдо и не се интересуват от проблемите на фирмите и потребителите, с които са свързани в обща търговска, финансова и производствена верига. Търсят решения, които не са взаимноизгодни, а са в ущърб на някого и най-често на потребителя. Но да разчиташ на манипулативни текстове в законодателството, които автоматично правят от гражданите твои “клиенти”, а оттам и “длъжници” е безумие в началото на 21 век. Такъв подход крепи статуквото, но не носи растеж и печалби. Той прилича на управленска стратегия, страдаща от синдрома на Даун.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Екип на Dnes.bg