ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ПУБЛИКУВАНИЯТ ПРОЕКТ НА ЗИЗЕУ Е ПОРЕДНАТА ЛОША НОВИНА!
Той се явява (концептуално?!) продължение на направените промени в три от наредбите към ЗЕУ в края на 2010г. За тези промени изложих подробно и мотивирано отрицателното си становище в настоящия блог, под общото име „Криво разбраната сертификация”.
Не изпитвам задоволство от факта, че много от посочените в този материал неприятни последствия вече са налице.
ЗИЗЕУ въвежда две основни промени, които касаят е-Правителство:
1.Отмяна на изискването за използване на сертифицирани Административни информационни системи (АИС) и приложения за редактиране и визуализация на е-документи и задания за тях
2.Замяна на акредитираните лица със служители от МТИТС, във връзка с установяване на съответствието на АИС с изискванията за оперативна съвместимост и информационна сигурност.
Проектът съдържа и една преходна разпоредба и едно изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, които са следствие от двете основни промени.
НЯМА СЕРТИФИКАЦИЯ- НЯМА ОПЕРАТИВНА СЪВМЕСТИМОСТ, НЯМА И Е-ПРАВИТЕЛСТВО
Всъщност реална сертификация на АИС няма още след направените промени в трите наредби към ЗЕУ в края на 2010г. Но с тези промени сертификацията не беше отменена формално и сега това се извършва на законово ниво.
Промените в трите наредби оставиха сертификацията на приложения за редактиране и визуализация на е-документи и задания за тях, макар че МТИТС не осигури необходимите условия за извършване на тази сертификация. Това обяснява отчасти защо се премахва и тази сертификация.
Но липсата на реална сертификация обяснява защо и след реализираните до сега десетки проекти по изграждане на е-Правителство, няма и наченки на такова. Тази липса ще обясни и защо след изпълнението и на двата ОПАК-проекта за 30 мил.лв. отново няма да има е-Правителство.
Още от сега трябва да се каже в явна форма, че за това не са, и няма да бъдат виновни фирмите изпълнителки на проектите. Те ще изпълнят надлежно заданията по проектите, а крайните продукти от тяхната дейност ще бъдат (вече?!) приети по един неоспорим, законосъобразен начин.
Причината за наличния и предстоящ провал в изграждането на е-Правителство са именно заданията за проектите. Абсолютно неясна е упоритостта с която МТИТС бранеше тези задания от забележките на браншовите организации и дори от едно специално питане в парламентарна зала от народен представител.
НО ВЕЧЕ ИМА НЕЩО ДРУГО...
Проектът за ЗИЗЕУ предвижда оценката за съответствие с изискванията за оперативна съвместимост и информационна сигурност да се извършва от Министъра на ТИТС.
Бизнесът има горчив опит от подобни оценки и порочната практика, която ги съпътства.
Но вече няма на кого да се оплачат ощетените, защото над МТИТС е само ВАС, а пред такава инстанция трудно се оспорва неправилна експертна оценка, дадена от институция, която по закон е единствено компетентната да прави такива оценки?!
В сегашната версия на ЗЕУ бизнесът е защитен от своеволия. Например едно от акредитираните лица допусна неправомерни действия и за това беше уведомено МТИТС. Съответният служител в МТИТС отправи (неформална) забележка към акредитираното лице и то коригира своите действия. Забележете: до законово регламентираните санкции въобще не се стигна!
Нещо повече- министерството извърши действие, съответстващо на неговия институционален ранг. С предложените промени, същото министерство трябва да извършва дейности по оценка на съответствие, които са присъщи на изпълнителна агенция?!
Явно акредитацията в този си вид е необходима и работи, работи и необходимият коректив на неправилно практикувана акредитация. Всичко това е от полза за бизнеса, ангажиран с проекти по е-Правителство.
А в мотивите за промени в ЗЕУ се посочва: Предложените законодателни промени са свързани с облекчаването на бизнеса в областта на информационните технологии и с улесняването на процесите по внедряването на административните информационни системи и електронното управление в Република България.
КАКВО НИ ОЧАКВА ПО-НАТАТЪК?
След като се отменя сертификацията е логично да се отмени и законовият регламент, който е свързан с нея. Ето защо предстои да се простим с тези части от ЗЕУ, които въвеждат унификация и формализация на данните с които работят административните системи. Естествено ще отпаднат и доста от наредбите- може би всичките!
Така ще бъде отменена технологичната рамка, с която сегашният ЗЕУ въвежда нов тип системи, нов тип работа на администрацията, въобще въвежда всичко това, което изгражда е-Правителство.
Ако се променят и текстовете, регламентиращи идентификацията на физически лица ще се получи нещо като аналог на един австрийски закон. Така може би ще се потвърдят слуховете, че нашата страна ще зачеркне постигнатото до тук и ще възприеме изцяло един закон, който решава проблема с идентификацията на физически лица при липса на идентификатор, като нашия ЕГН, но същият този закон не осигурява създаването на е-Правителство.
Явно някой е заинтересован от подобно развитие на нещата, но това не са нито потребителите на услуги, нито администрациите които ги предоставят, нито фирмите, които ще създават и поддържат средства за изпълнение на услуги в електронна форма.
НА КЪДЕ ВЪРВИ НАШИЯТ ПРОЕКТ ЗА Е-ПРАВИТЕЛСТВО?
Той върви към състоянието си, в което беше през лятото на 2004г. Тогава беше прието едно много оптимистично и в известен смисъл наивно ПМС №153/05.07.2004г. Определението „наивно” не е упрек- просто по това време липсваше достатъчно опит и можеше да се вярва, че с пожелания за преход към електронна обработка на информацията в администрациите и с пожелания за приемане и издаване на електронно подписани документи съгласно Закона за електронния документ и електронния подпис може да се изгради е-Правителство.
През 2006г. Центърът по право на информационните и комуникационни технологии към Фондация „Право и Интернет”, финансиран по програмата BalkanTrustfor Democracy на GermanMarshalFund, USAID и CharlesStewartMottFoundation изготви АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ЕЛЕКТРОННО ПРАВИТЕЛСТВО - Основни проблеми и бариери пред динамичното му развитие.
В този анализ има специално посветен на ПМС 153 раздел- „4.Анализ на изпълнението на ПМС № 153/05.07.2004 г.”. В този раздел на около 20 страници се излага невъзможността за изграждане на е-Правителство само на базата на регламента на това постановление.
В другите раздели към анализа се посочва ролята на оперативната съвместимост, системната интеграция и т.н. и се обосновава необходимостта от законов регламент, покриващ тези тематични области.
Една години след този анализ беше изготвен и приет ЗЕУ. Така законът отразяваше натрупания до този момент опит по изграждане на е-Правителство, наличните регламенти в Европейския съюз (преди всичко Рамката за оперативна съвместимост) и приложимите добри практики, известни по това време.
Предложените в момента от МТИТС промени в ЗЕУ, както и тези които ни се готвят в бъдеще отразяват познатата теза- „светът започва с мен!!!”. Няма случай в близката ни история, в който посочената теза да не е водила до плачевни резултати.
И сега ни чака същото.
Любомир Благоев
Декември, 2012г.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар