Може ли Израел да изненада Иран?

Решението на министър-председателя Бенямин Нетаняху да отмени посветено на Иран заседание на кабинета по сигурността след изтичане на информация в медиите миналата седмица изкара наяве главоблъсканица, която отдавна тревожи израелските стратези: могат ли те да разчитат на някакъв елемент на изненада при война срещу техния най-голям враг?

Вероятно не, пише Ройтерс. Продължаващите от години открити спекулации, подклаждани до голяма степен от официални изявления в Израел и извън него, за вероятността и избора на момент за подобен конфликт дават на иранците достатъчно информация, за да укрепят заплашените си ядрени съоръжения и да се подготвят за ответни действия.

Като се имат предвид трудностите, с които биха се сблъскали израелските изтребители в опита си да достигнат и да се върнат от далечен Иран, както и ограниченият им капацитет за пренос на бомби, изгубването на възможността за извършване на неочаквани нападения изглежда би попарило самата идея за атака, предприета без израелския съюзник САЩ.

Все пак експертите не бързат да изключат този вариант. Някои смятат, че Израел още е способен да постигне минимална изненада и че във всеки случай той може да се надява, че е в състояние да извоюва победа чрез съчетание от потайност, груба сила и вероятно неизпробвани досега нововъведения, дори ако Иран е максимално бдителен.

Израел, чиято технологично напреднала армия има успешни храбри изяви в миналото, може да сметне, че не е толкова важно да хване Иран напълно неподготвен, и вместо това да нанесе открит удар с комбинирани сили, като предизвика объркване сред защитниците с надеждата да нанесе достатъчно поражения на подбран брой цели.

"Вероятността за постигане на изненада е малка, но мисля, че израелците ще разчитат на своите технически способности за противодействие на отбраната, за да си пробият път", каза бившият офицер от военновъздушните сили на САЩ и специалист по история на авиацията Уолтър Бойн.

Той прогнозира, че израелците ще съчетаят въздушни нападения с канонада от удари от сухопътни и военноморски единици. Този възглед се споделя и от Линет Нъсбакър, която преподава военно дело в британската Кралска военна академия Сандхърст. Тя предположи, че Израел може също така да предприеме кибернетични атаки, за да заблуди Иран, когато започне нападение.

"Няма съмнение, че ако е нужно, Израел може да постигне тактическа изненада", каза Нъсбакър, правейки разграничение между кратковременния шок и дългосрочната готовност на Иран за нападение. "При положение че посоката или моментът, или формата на атаката са неочаквани, тогава е възможна изненада", заяви тя.

Израел и западните му съюзници смятат, че Иран тайно се стреми да се сдобие със средства за създаване на ядрени оръжия, а Техеран настоява, че иска единствено да произвежда електричество и медицински изотопи. Президентът на САЩ Барак Обама казва, че се надява санкциите и дипломацията да доведат до промяна в политиката на Иран. Но Нетаняху и други израелски лидери дават ясно да се разбере, че може скоро да прибегнат до сила.

Нъсбакър посочи, че прецизното разузнаване и планиране също могат да помогнат на Израел да преодолее предвижданията и ответните мерки на Иран, като компенсира ограниченията на елемента на изненадата.

"Помнете, че всяко от иранските ядрени съоръжения е повече или по-малко защитено, но местоположението им е известно до метър", каза тя. "Прецизността не може напълно да компенсира изненадата. Но изненадата не е всичко", заяви Нъсбакър.

Израелските военни плановици се дразнят от безгрижието и уплашените приказки на своите цивилни сънародници във връзка с евентуално противопоставяне, разтревожени, че иранците биха могли да съберат ключови предупреждения, просто като следят израелските информационни и социални медии.

Ако наистина обмислят солова изненадваща атака, те може освен това да се безпокоят, че САЩ, които никак не искат война в навечерието на президентските избори и продължават да настояват за дипломатическо решение, биха могли също така да получат известие за евентуален удар достатъчно рано, за да настояват израелският им съюзник да се въздържа.

Нямаше такива проблеми през 1981 г., когато ескадрила от израелски бомбардировачи излетя от окупираната тогава Синайска пустиня, за да унищожи атомен реактор в Ирак, нито през 2007 г., когато Израел предприе подобна изненадваща акция срещу Сирия.

В случая обаче експертите мислят, че Израел ще трябва да изпрати голям брой изтребители и поддържаща авиация срещу Иран и евентуално да изстреля балистични ракети, а всичко това е трудно да се скрие от обществеността в една малка страна.

Израелските извънредни закони биха позволили медийно затъмнение, но подобна внезапна и повсеместна цензура би била толкова нечувана, че би довела до излизане наяве на това, което е било предназначено да остане в тайна, и във всеки случай може да се окаже неприложимо в днешния свят на информационни технологии.

Въпреки това някои други мерки като изборът на момент биха могли да ограничат изтичането на информация. Войната с палестинците в Ивицата Газа беше предприета на 27 декември 2008 г. - насред празничния сезон на Запада - и в събота сутринта - еврейския шабат, когато медиите в Израел работят на минимум и в нюзрумите има съвсем малко персонал.

Израел също така се опитва да ограничи кръга на тези, които знаят. Броят на тези, които са запознати в подробности с планирането за Иран в армията и правителството, се поддържа много малък - подобна потайност обгръща и ядрената програма на Израел, за който се предполага, че единствен притежава ядрени оръжия в региона.

Нетаняху би бил правно задължен да получи одобрение за нападение срещу Иран от кабинета по сигурността. Но след като в сряда един вестник съобщи, че министри от тази група са получили противоречиви разузнавателни оценки за Иран и това изтичане на информация разгневи Нетаняху, най-малко един висш лидер, външният министър Авигдор Либерман, призова 14-членният кабинет по сигурността да бъде намален, за да се осигури по-голяма дискретност.

С подобни цели Израел може да отиде дотам, че временно да заблуди своето население, изоставяйки приказките за непосредствено предстояща атака.

Дни преди изненадващото нападение срещу Газа тогавашният и сегашен министър на отбраната Ехуд Барак необичайно и необявено се появи в популярно телевизионно сатирично шоу, където реагира с чувство за хумор на острите критики и положи всички усилия, за да остави впечатлението, че въобще не обмисля започване на война.

При друг умишлен ход за заблуда на противника с цел да се опровергаят слуховете израелски генерали пуснаха в отпуск за уикенда офицери от гарнизони около Газа и ги изпратиха заедно с техните семейства в спа курорт. Всички освен най-висшите
командири от поканените бяха след това изненадващо събудени в онази съботна утрин и пратени за часове обратно в поделенията, за да се бият.

Попитан за подобни хитрости, висш израелски офицер сви рамене и каза пред Ройтерс, че те са легитимна тактика за военните плановици, които си имат работа с демократично общество: "Такива неща са нормални, когато имаш свободна преса и свобода на словото."

И въпреки че със сигурност не подкрепяше течащите напоследък в Израел обширни открити обсъждания за изгледите за конфликт, същият служител съзря полза, в разрез със здравия разум, в това, че подобно постоянно говорене може да намали бдителността на Иран.

"Колкото повече се свиваш, за да се защитиш, толкова повече се изморяваш. Или правиш грешката да отпишеш заплахата като блъф. Вероятно такъв е случаят с Иран", каза той.

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase