Доротея Толева – мъжко момиче, което не се блазни от светска слава

Актрисата Доротея Толева се определя като мъжко момиче, което не се страхува да изпитва себе си и да си поставя предизвикателства. Не се блазни от светска слава, не й допада на всяка цена да бъде в "обръщение". Доротея е сървайвър, не просто защото е участвала в риалити за оцеляване в екстремни условия, а защото ако нещо или някой не й носи смисъл и любов от пръв поглед, просто губи. Така се влюбва и в актьорската игра – от пръв поглед. Но има един човек, който е цялата любов за нея – сестра й Емануела. Вижте какво споделя актрисата за ролите си, за фашивите герои, но и истинските неща.

Спечелихте наградата за най-добра поддържаща женска роля на Международния филмов фестивал в Мадрид за образа си на Ракша във филма Bullets of justice на Валери Милев. С какво, според вас, този образ интригува, какво "разказва" и за вас самата?

Ролята на Ракша ми е любима. Още в предварителните разговори с Валери Милев, когато ми представяше проекта и героинята, много харесах концепцията. Нямах никакво колебание, че ако зависи от мен, аз ще я изиграя. Самата Ракша е ловец на глави, много смела и решителна жена, която има твърд и непоколебим характер. Смятам, че мустакът й е просто метафора на всички тези мъжки качества и е един съвсем логичен завършек на образа ѝ. Лично за мен тази роля е много важна, не само защото е първата ми главна, а и защото е благодатна в чисто актьорски план. Суетата остава на много заден план, ако въобще можем да говорим за суета, докато сме в образ. Мисля,, че намерих смисъла за себе си в тази роля много бързо, тъй като винаги съм била мъжко момиче, без да се страхувам да поемам рискове.

Актьорската ви кариера стартира в международни продукции, след като учите кино и телевизия в New York Film Academy, Antony Meindl Acting Work Shop, Auditioning by heart by Crystal Carson. Кое е най-ценното, което научихте от натрупания опит? Разкажете ми как едно красиво, българско момиче успява да пробие стената на предразсъдъците?

Истина е, че в шоурийла ми няма нито една сцена на български език, просто така се е случило. Някак подсъзнателно, може би, аз винаги съм работила в посока да участвам в чужди проекти. В България имаме две американски филмови студиа, където нон стоп се снимат международни проекти. Това е такъв подарък за българските актьори, които мечтаят за световно кино... Да, съгласна съм, че голямата роля ще дойде по-трудно, може и да не дойде никога, но шансовете биха могли да бъдат доста големи, стига да се положат достатъчно усилия и труд в правилната посока. Аз съм снимала в чужди продукции и нека не си представяме, в някакви големи холивудски роли. Но всяка една от тях ме доближава до мечтаната такава. Започнах актьорската си кариера покрай кариерата си на модел. Стартирах от спец масовка, като неведнъж се е случвало да отида на терен като спец масовка, но по някаква причина режисьорът да види потенциал в мен и да ми възложи друга роля с повече текст и присъствие пред камерата. Така и се влюбих в тази професия. Тривиално ще прозвуча, но това си беше любов от пръв поглед. После реших да уча актьорско майсторство и да инвестирам време и средства в усъвършенстването на различни акценти на английски език, както и умения важни за нас актьорите: езда, мотоциклетизъм, сценичен бой, бойни спортове, плуване и тн.

От неотдавна вече снимате и за български продукции, като "Фалшив герой" например. Какво ви провокира да се доверите на Димитър Гочев и кое е онова, което ви накара да приемете да се превъплътите в героинята си? Какви са съвременните фалшиви герои?

Първо искам да перифразирам леко въпроса ви. Не аз се доверих на Димитър Гочев, а той на мен, и съм му безкрайно благодарна за това. Поради факта, че не съм снимала особено у нас, той не беше запознат с начина ми на работа, за това се надявам да съм оправдала очакванията му. Геронята ми всъщност е мой антипод. Натюрелът на Вики Кънчева е диаметрално различен от моя. Тук се крият и истинското удоволствие и предизвикателство за мен. Актьорската професия дава нещо, което никоя друга професия не може да даде, а именно възможността да бъдем различна версия на себе си всеки път, да разширяваме опита и опитността си, бидейки персонажи, които никога в реалния живот не бихме могли да бъдем, позволявайки си неща, които извън снимачната площадка не бихме могли да си позволим. За съвременните фалшиви герои ще кажа, че са всички онези, които нямат смелост да бъдат себе си и носят маски в обществото. Вярвам, че всичко е допустимо в здравословни граници, минавайки ги, злоупотребявайки с неискренността прекалено много, ставаме фалшиви герои.

Коя роля бихте искали да изиграете?

Много искам следващата ми роля да бъде драматична. Имам потребността да изиграя нещо подобно. Надявам се да ми се случи съвсем скоро.

Изкушена ли сте от театъра?

Театърът е голяма моя страст, но като зрител. Ценя и уважавам трудността и красотата на това живо изкуство. Адмирирам таланта на театралните си колеги, както и смелостта им да играят без право на втори дубъл, но театърът не ме изкушава като актьор. Всеки има право на избор, нали така?

Помага ли ви изградената спортна дисциплина през годините и в актьорската ви кариера?

Помага ми във всичко, с което се захвана. Професионализмът върви ръка за ръка с нея и в този ред на мисли, да, от полза ми е и като актриса.

Остава ли ви време за приятелите ви, какви хора са те? Как обичате да си почивате, когато имате възможност?

Аз наистина вярвам, че човек сам подрежда приоритетите си и ако приятелите са такъв, то времето просто “не остава” за тях, а им се полага. Аз обичам приятелите си, не са толкова много и с всичките споделяме дружба от години. Най-близката ни приятелка с Еми е като наша сестра. Толкова сме преживяли заедно и така сме се обикнали и приели една друга, че сме семейство. Казва се Николета. Синът и Томми е наш кръщелник. Както казах-семейство… Свободното си време деля с любимите си хора, с някоя хубава книга, с бокса, и с планината. Тъй като майка ми живее в Лондон, освен по работа, обичам да ходя при нея винаги, когато имам възможност.

Суетна ли сте или предпочитате да заложите на непосредствеността?

Като всяка жена, имам своите несигурности, които ме правят и суетна. Но по-скоро бих се определила като човек, който държи на чистотата и спретнатостта. Не съм от жените, които прекарват десетки минути пред огледалото, а и не съм почитател на излишностите, във всеки един смисъл.

С какво не бихте направила компромис?

С вярата си. Тя е много важна за мен. Като всеки човек съм грешна, това е нашата природа, но никога съзнателно не бих пренебрегнала убежденията и принципите си.

Неотдавна сестра ви стана майка, готова ли сте вие за такава роля? Разкажете ми за връзката си с вашата близначка?

За Еми мога да не спирам да говоря. Тя е моят най-близък човек. Благодаря на Господ всеки ден, че я има. На нея мога да кажа всичко, с нея мога да споделям и неволите и успехите си и знам, че по-съпричастно не би се отнесъл никой към тях. Нейното добруване и това на сина й Васил, са от екзистенциална важност за моето. Може би речникът ми няма да стигне, за да обрисувам най-точно взаимоотношенията, които имаме, за това няма и да се опитвам повече. Ще кажа само, че Еми е щастие за мен и тя ми е най-големият подарък на тази земя… Не вярвам, че има момент, когато ще си кажа, че съм готова да съм майка. Няма как да съм готова и по-важното, да знам, че съм готова за нещо, което никога не съм била, но на този въпрос бих отговорила така - да, искам да бъда майка. Мисля, че това е призвание на всяка жена, на мен също.

автор: Галина Чолакова

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase