Снимка: pexels.com

За да е хубава една градина, някой трябва да се грижи редовно за нея със знания, душа и енергия. В работата си обичайно ние влагаме всичко това. А дали така осъзнато подхождаме във взаимоотношенията си с хората около нас - бизнес партньори, колеги, служители, а даже и личните партньори?

Как да се погрижим за качеството на нашите взаимоотношения? Каква "градина" искаме да имаме и как да я създадем?

В основата на едни взаимоотношения стоят нашите реакции, настроение и модели на поведение. Те от своя страна са задвижвани от нашата минала опитност, от обмена помежду ни, баланса в даването и получаването и още няколко фактора.

Днес ще говорим за обмена - обмен на време, знания, енергия, труд, любов, пари и т.н. Обмена започва с даването. Като възрастни първо трябва да дадем, за да получим. Когато сме деца, особено малки, тогава нашата работа е да получаваме от родителите си.

Понякога оставаме в това състояние да очакваме да получаваме. Но ако се върнем на метафората с градината, ако стоим пред парче земя и очакваме тя да създаде градина, без да влагаме усилия в нея, какво ще получим? Вероятно дива природа.

Така е и с взаимоотношенията. Обаче, за да даваме, е нужно да имаме какво да дадем. Не можем да даваме нещо, което нямаме. Следователно първо трябва да се погрижим да имаме енергия, да отделим време, да натрупаме знания, да имаме любов вътре в нас, да съберем пари и т.н., за да можем да даваме от тези елементи.

И се появява следващото предизвикателство - умеем ли да получаваме?

Често се срещат хора, които дават, дават и в някакъв момент прегряват (burnout ефект). Проблемът с прегряването е проблем на липса на баланс в даването и получаването. То е свързано, както с очакванията ни, така и до колко ние можем да получаваме, но също така и как комуникираме очакванията си.

Вижте още по темата в Tialoto.bg

Коментари Напиши коментар

25

Най-лошият вариант-2

преди 3 години

...... убеден е, че плячкосва и се възхищава от себе си. Страхува се само за едно - да не поискат от него нещо в замяна. Дори чувства не би желал да изпитва спрямо "будалата-жертва" и, когато реши, че повече няма какво да награби, а има опасност да поискат нещо от него - напр. по-сериозно обвързване, такъв негодник (негодница) бяга. В някои случаи се опитва да се изсули като мокра връв, в други случаи постъпва така, че да нарани другия, да го обиди и дори наплаши, и изпитва удоволствие от това!

24

Най-лошият вариант

преди 3 години

Единият от двамата в двойката е имал родители, добронамерени към всекиго и с удоволствие правещи услуги. Такъв човек влюби ли се, прави всичко, което е по силите му за обекта на своите чувства.Другият обаче е възпитан от алчни и безскрупулни егоисти и е от онези хора, които имат нагласата да грабят и присвояват всичко, което им попадне, без дори да се замислят дали им трябва. Срещне ли себераздаващ се човек, счита го за будала и не мисли, че получава дарове от него, а е убеден, че плячкосва....

23

Анонимен

преди 3 години

Така си е, да умееш да получаваш е не по-важно от това да умееш да даваш, с каквито лозунги ни заливат отвсякъде. Затова много често се стига до ситуацията да се разбират хората като натрапници, които си правят непоискано добро.