Дивите популации на наблюдаваните животински видове са намалели с близо 70 % през последните 50 години, според историческа оценка, която подчертава "опустошителните" загуби за природата, дължащи се на човешката дейност.

Индексът "Жива планета" на WWF, включващ данни от 32 000 популации на повече от 5000 вида бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби, показва ускорено намаляване на популациите в целия свят.

В богатите на биоразнообразие региони като Латинска Америка и Карибския басейн загубата на животински популации достига 94%.

В световен мащаб докладът установява, че популациите на наблюдаваните животни са намалели с 69% от 1970 г. насам.

Марко Ламбертини, генерален директор на WWF International, заяви, че организацията му е "изключително обезпокоена" от новите данни.

"(Те показват) опустошителен спад в популациите на дивите животни, особено в тропическите региони, които са дом на едни от най-разнообразните пейзажи в света", каза той.

Цифрите са "наистина плашещи", особено за Латинска Америка, заяви Марк Райт, научен директор на WWF.

"Латинска Америка е известна с биоразнообразието си, разбира се, тя е наистина важна и за много други неща", каза той.

"Тя е изключително важна за регулирането на климата. По наши изчисления в момента в горите на Амазония са събрани около 150-200 милиарда тона въглерод."

Това се равнява на 550 до 740 милиарда тона CO2, или 10 до 15 пъти повече от годишните емисии на парникови газове при сегашните темпове.

Индексът установява, че сладководните видове са намалели повече от тези, които се срещат във всяко друго местообитание, като от 1970 г. насам популацията им е намаляла с 83%.

В доклада се посочва, че основните фактори, които водят до загуба на диви животни, са влошаване на състоянието на местообитанията поради развитие и земеделие, експлоатация, въвеждане на инвазивни видове, замърсяване, изменение на климата и болести.

Ламбертини заяви, че светът трябва да преосмисли вредните си и разточителни селскостопански практики, преди глобалната хранителна верига да се срине.

"Хранителните системи днес са отговорни за над 80 % от обезлесяването на сушата, а ако погледнете океана и сладководните басейни, те също са причина за срива на рибните запаси и популациите в тези местообитания", каза той.

Световните лидери трябва да се съберат в Монреал за срещата на върха за биоразнообразието COP15 през декември, авторите на доклада призовават за поемане на международен, обвързващ ангажимент за защита на природата, подобно на Парижкото споразумение за изменението на климата от 2015 г.

"Необходимо е да се действа сега"

В доклада "Жива планета" се твърди, че увеличаването на усилията за опазване и възстановяване на природата, по-устойчивото производство и потребление на храни, както и бързото и дълбоко декарбонизиране на всички сектори могат да облекчат двойната криза на изменението на климата и загубата на биологично разнообразие.

"Трябва да подчертаем факта, че загубата на природа не е само морален въпрос, свързан с нашия дълг да защитаваме останалата част от света. Всъщност това е въпрос на материална стойност, въпрос на сигурност и за човечеството", каза Ламбертини.

В някои райони загубата на популации е по-голяма от други - в Европа например популациите на дивата природа са намалели с 18%.

"Но това също така прикрива исторически, много екстремни загуби на биоразнообразие", каза Андрю Тери, директор по опазването на околната среда в Лондонското зоологическо дружество, което помогна за събирането на данните.

"Знаем, че излизаме от най-ниската точка в състоянието на биологичното разнообразие в северното полукълбо."

В Африка, където 70 % от средствата за препитание зависят от природата под някаква форма, докладът показва, че от 1970 г. насам популациите на дивата природа са намалели с две трети.

Алис Рухвеза, регионален директор на WWF за Африка, заяви, че оценката показва, че загубата на природата има "огромна човешка цена".

Тя заяви, че особено младите хора са загрижени за опазването на дивата природа и ще настояват пред правителствата за прилагане на по-големи мерки за защита.

"Имаме младо, предприемчиво и все по-образовано население, което проявява по-голяма осведоменост по въпросите на природата", каза Рухвеза.

"Така че потенциалът за трансформационна промяна е наистина значителен. Но времето изтича и трябва да действаме сега."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Нели Христова

• природа
• човешка дейност
• животински видове
• WWF International
• животински популации