Снимка: архив, БГНЕС

Аржентинското правосъдие официално призна „отговорността“ на държавата за избиване на над 400 коренни жители преди близо един век в резерват в северната провинция Чако след безпрецедентен процес, който препоръча изплащане на обезщетения, предаде Франс прес.

След шест съдебни заседания, продължили един месец, трибуналът произнесе вчера присъда, прочетена на испански и на езиците ком и мокоит и счете „за доказана отговорността на държавата“ в „престъпления срещу човечеството“ в рамките на „геноцид на коренното население“.

Съдът е установил, че „сутринта на 19 юли 1924 г., събота, стотина полицаи, жандармеристи и няколко въоръжени цивилни, подпомогнати от самолет, пристигат в района на резервата, където хиляда души, семейства от етническите групи ком и мокоит, и селскостопански работници стачкуват, за да протестират срещу нетърпимите условия за работа в полетата с памук.

Въоръжените мъже откриват огън и стрелят в продължение на един час. Те убиват „между 400 и 500 представители на етническите групи ком и мокоит, а ранените, които не успяват да избягат, са убити по възможно най-жесток начин, като са осакатявани и заравяни в масови гробове.

За това, което е известно като „клането в Напалпи“, спомените се появяват15 години по-късно, след дълъг период на мълчание, каза съдия Сулинда Ниремпергер, председател на съдебния състав. Тя постанови прилагане на мерки за изплащане на исторически  обезщетения.

Сред тези мерки са публикуването на текста на присъдата в Държавен вестник, включване на историята за клането в училищните програми, излъчване на процеса по обществената телевизия, продължаване на съдебно-медицинските проучвания за ексхумиране и преместване на останките на жертвите. През 2020 г. вече беше издигнат мемориал в тяхна памет.

Процесът „Напалпи“ има голяма символна стойност и е първи по рода си в Аржентина. Той дава знак, че започват да стават видими престъпленията, извършени срещу коренното население по време на създаването на Аржентина като нация през 19 в. и след това.

Провинция Чако (която не е съществувала по време на събитията), правителственият секретариат по правата на човека и институтът за коренното население бяха конституирани като граждански ищци по делото.

Съдия Ниремпергер беше предупредила от самото начало, че процесът няма да търси наказателна отговорност, а това да се знае каква е истината, за да бъде реабилитирана паметта на народите, да бъдат излекувани раните, да бъдат поправени и активирани паметта и осъзнаването на тези нарушения на човешките права.

/БТА/
 

Коментари Напиши коментар

18

Анонимен

преди 1 месец

Има една "абсолютно невинна нация",наречена от самата нея и нейните подЛЛЛоги(между които и ние),"най-велика демокрация",която е подложила на масово унищожение коренното население на завладените от нея земи,която никога няма да се извини на жалките остатъци от унищожените от нея народи!Никога!Да сте чули тези масови унищожители да са се извинили за масовото унищожение на човешки същества във Виетнам,Ирак,Сирия,Либия,Афганистан и...много други?Е,на тези масови убийци,верноподани слуги сме и ние!

17

До Христо Христов

преди 1 месец

В какъв смисъл и контекст.Много обичате да разглеждате нещо откъслечно както ви отърва.Когато в Британия и САЩ премахваха статуи на значими личности защото са имали някакво участие в търговията с роби или колониализма сте говорили как западът се поддава на черните и как либерализма ще ни съсипе.Сега изведнъж западът не бил критикувал тъмните фигури от миналото си.Леополд е противоречива фигура касапин в Конго и визионер в Европа.Както Гладстоун за нас е герой но и свързан с робството в Англия

16

Христо Христов

преди 1 месец

До до Пич/14"И даже тече обратния процес с ниглижирането на известни исторически фигури свързани с търговията с роби и т.н." - хайде де, психопатът Ги Ферховстат, ключова фигура в Брюксел, нарече Леополд 2 визионер (Също както стори бащата на Жан Мишел).