Атаките в Париж – Какви ще са последиците?

Терористите удрят в деликатен момент от френската и европейската история.

Всеки нюйоркчанин и лондончанин разбира инстинктивно какво преживяват французите тази сутрин - смесица от шок, ужас, обърканост и страх за бъдещето.

Но от друга страна споменът за терористичните нападения от 2001 г. в Ню Йорк и от 2005 г. в Лондон показва, че великите градове са издръжливи. Те са в състояние да се съвземат от терористични актове с учудваща бързина и енергичност. Да казваш, че терористите няма "да победят Париж", не е проява на израз на предизвикателно незачитане на действителността. Такива са просто фактите, пише Гидиън Рахман във в. "Файненшъл таймс".

В Париж историята е неразривна част от града, така както насилието и шокиращите събития често са били неразривна част от нея. Навсякъде има по нещо, което да напомня за революции, кланета, войни и окупация - не само в музеите, но и в имената на улиците, и в самата архитектура на града. Но въпреки всичко това Париж се е превърнал в нарицателно за красота, ведрост и творчески дух.

Но макар да няма никакво съмнение, че Париж ще се съвземе, вярно е също, че този атентат бе извършен в особено деликатен момент от френската и европейската история.

Само преди десет месеца френската столица стана жертва на кървавите нападения срещу списание "Шарли ебдо" и еврейския супермаркет, изкарали след това милиони хора на улична демонстрация, за да покажат, че няма да паднат на колене. Но жертвите след последните атентати са доста повече. Фактът, че тази втора вълна връхлетя толкова скоро след жестокостта в редакцията на "Шарли ебдо", ще засили усещането за несигурност.

Непосредствените политически въпроси са дали ще се промени френският курс в Близкия изток и ще повлияе ли по някакъв начин атентатът на предстоящите във Франция идния месец регионални избори. Твърди се, че терористите са крещели нещо за войната в Сирия.

Франция предприе първите си въздушни удари срещу радикалните джихадисти от ИДИЛ в Сирия през септември, а от доста месеци вече участва в бомбардировките срещу групировката в Ирак. Минимална е вероятността френският президент Франсоа Оланд да реагира на терористичните нападения, като прекрати участието на Франция във войната срещу ИДИЛ. В краткосрочен план по-вероятно е военното участие да се засили още повече.

Внимателно ще се следи реакцията на френските избиратели на регионалните избори. Социологическите проучвания така или иначе сочеха Марин льо Пен, ръководителката на крайнодесния Национален фронт, за победител в региона Нор па дьо Кале. Племенницата й Марион Марешал льо Пен също излезе начело в някои проучвания, по-специално в Прованс на юг. Националният фронт, който по традиция е враждебен към мюсюлманската имиграция и се бори за възстановяване на граничния контрол, определено може да спечели вследствие на атентатите. Някои от аргументите му така или иначе вече бяха започнали да се използват от традиционните десноцентристки партии.

Терористичните нападения в Париж бяха извършени и във време, когато Европа се намира в разгара на "миграционна криза". При положение че Германия се готви да приеме тази година над един милион бежанци - повечето от които идват от опустошения от военни конфликти Близък изток, засили се вътрешният натиск върху канцлера Ангела Меркел да затвори германските граници за нови мигранти.

Още преди атентатите в Париж Швеция - приела повече мигранти на глава от населението от която и да било друга държава от Европейския съюз - обяви, че частично затваря границите си за нови бежанци, макар и като временна мярка. След събитията в Париж Меркел навярно ще бъде изкушена да предприеме подобен ход и да облекчи политическия и социален натиск върху правителството си. Но тя ще си дава ясна сметка за опасните последици от подобна мярка за балканските страни, разположени по на юг по маршрута на мигрантите.

Точният произход на терористите (който не беше известен към събота сутринта, докато пишех статията) със сигурност ще промени дебата след нападението. Но ако и когато предположенията за предполагаемата връзка на нападателите с ислямистки терористични движения се потвърдят с факти, дебатът за западната политика в Близкия изток ще стане по-интензивен, но не непременно и по-ясен.

Една от възможните последици ще бъде фокусът на западната политика да се измести още повече към побеждаване на джихадистите от ИДИЛ и същевременно да бъдат оставени на заден план допълнителни цели като отстраняването на сирийския президент Башар Асад.

Франция обаче застана в челните редици на страните, които отстояват мнението, че Асад е в центъра на проблема в Сирия. През идните седмици е малко вероятно политическият курс срещу Асад да претърпи цялостна промяна.

По-вероятно е тази политика да претърпи развитие в идните месеци, когато ефектът от въздействието, поуките и самият шок от терористичните нападения в Париж вече ще е изконсумиран.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase