Разхождайки се из малък открит уличен пазар в Киев, човек може за момент да забрави, че Украйна е в разгара на брутална война, през която бяхме свидетели кървави битки само на няколко мили от столицата .
DJ пуска техно мелодии, толкова обичани в град, който гордо нарича себе си новият Берлин, докато местните хора продават винтидж дрехи.
Но ако надникнем под повърхността бързо става ясно, че далечните последици от войната все още доминират почти във всеки аспект от живота в Киев.
"Ние даряваме всички пари, които изкарваме, на въоръжените сили. Ние сме тук за тях”, казва пред The Guardian Яна Ковал зад щанд с дрехи. Ковал също така продава антивоенни сувенири и ръчно изработени гривни, които осмиват руския президент Владимир Путин. "Опитваме се да продължим живота си. Но болката винаги е налице", допълва тя.
Почти четири месеца след като Москва нахлу в Украйна, в Киев започнаха да се връщат признаци на нормалност. Противотанковите блокади са преместени, докато семействата се разхождат из многобройните паркове на града. Терасите започнаха да се пълнят, а добре облечени местни жители пият Aperol spritz.
Украинският град не е бил обстрелван от две седмици, тъй като Русия беше принудена да коригира драстично военните си цели. Повечето хора сега пренебрегват ежедневните сирени за въздушни нападения.
Градът все още има ежедневен полицейски час от 23:00 часа, а в скорошен неделен следобед се появиха опашки пред нощен клуб, който сега е домакин на дневни партита.
"Не се заблуждавайте от всичко това, защото очевидно все още сме във война", подчертава Анна Левчук, управител на пицария "Комета". "Всички говорят за войната. Всеки е по някакъв начин засегнат или замесен."
"Комета", както много други ресторанти, затвориха в началото на войната, като бързо пренасочиха фокуса си към готвене за армията и местните болници. "Ресторантът ни отново се пълни, въпреки че все още е доста по-празен от обикновено", казва Левчук. "Хората отново ходят на срещи и празнуват рождени дни", казва тя, добавяйки, че напълно разбира, че хората се нуждаят от начин да изпуснат парата.
На входа на ресторанта посетителите се посрещат с купчина пощенски картички с надпис: "Руснаци, махнете се". В почти всеки ресторант или бар в Киев се вее украинското знаме или има плакати в подкрепа на въоръжените сили на страната. Антивоенно и антипутиново изкуство може да се види на почти всеки уличен ъгъл.
Левчук твърди, че са спрели да използват руския език и се обръщат към клиентите си само на украински.
Точно от другата страна на улицата Валерий Шевченко, управител на малка галерия, казва, че и той вижда как неговото арт пространство бавно се връща към живот.
"Киев беше град-призрак, но галерията най-накрая отново се пълни", споделя той. "Просто сме уморени да се страхуваме. Но, разбира се, никой не забравя за войната."
В жегата, която нахлу в столицата през последните две седмици, някои местни жители избраха да посетят градските плажове по поречието на река Днепър. Но опасността никога не е далеч. Украинските власти предупредиха гражданите на страната за риска от невзривени боеприпаси в езера и реки. Съгласно военното положение на хората също е забранено да извеждат собствените си плавателни съдове във водата. По-рано тази седмица мъж, плуващ край плажа в Одеса, беше убит пред очите на семейството си, след като стъпи на морска мина, оставена от украинските сили, за да възпре руснаците да щурмуват пристанищния град.
Всеки ден в Киев има огромни контрасти между привидността на нормалността и реалността на продължаващата война.
Само на няколко крачки от кафенетата и ресторантите, стотици украинци се събрат в манастира "Свети Михаил" със златен купол за погребението на активиста Роман Ратушний, който наскоро беше убит в битки край Харков.
Ратушний беше един от протестиращите студенти, пребити от полицията в първата нощ на прозападната революция на Майдана през 2013 г. Решението на проруския президент Виктор Янукович да смаже студентските демонстрации скоро предизвика по-големи протести и в крайна сметка доведе до бягството на Янукович от Киев за Москва .
Оттогава Ратушни стана популярен активист и реши да се присъедини към украинските въоръжени сили в началото на войната.
"Всички наши най-умни и смели момчета умират. Щетите от войната върху обществото са огромни", казва 23-годишната активистка Ивана Санина, едва сдържайки сълзите си. Смъртта му е символ на тежката жертва на войната върху нейното обещаващо ново поколение. "Той беше гласът на новата, независима Украйна. Той имаше толкова голямо бъдеще пред себе си", добави тя.
Смята се, че до 200 украинци загиват всеки ден на бойното поле, тъй като сраженията се превръщат в продължителна война на изтощение, без да се вижда непосредствен край.
"Бях на погребението на друг приятел, когато чух за Роман", казва фотографката Валя Полищук. "Тези дни отивам от погребение на погребение."
Полищук казва, че се радва да види как Киев се връща към живот, но призова другите да не се самозабравят: "Никога не можем да забравяме какво се случва", казва тя, преди да коленичи, докато кола минава с тялото на Ратушни.
Докато слънцето залязваше в четвъртък, група мъже и жени играеха велополо на велодрума в Киев.
Месеци наред арената, която датира от 1913 г. и е едно от най-старите спортни съоръжения в Киев, беше затворена, а Артур Кулак и съотборниците му не можеха да практикуват любимия си спорт, игра, подобна на традиционното поло, но използвайки велосипеди вместо коне.
"Хубаво е да дойдеш и просто да забравиш за войната. Правете това, което най-много обичате", казва Кулак, затаил дъх встрани. Екипът му сега се бореше да намери достатъчно хора, които да играят, след като някои от приятелите на Кулак отидоха да станат доброволци на фронта.
Спортът въръща Кулак в дните преди войната, твърди той, въпреки че бързо признава, че чувството никога не е продължава дълго. "След тренировка се чувствам толкова щастлив, умът ми е напълно нулиран. И тогава сирените се включват и бум, просто така, вие се завръщате в реалността."
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар