Българинът в чужбина: Успял щастливец или тъжен гурбетчия?

Българите в чужбина не са по-различни от българите в България. Какъв живот имаш навън, зависи от това, какво си постигнал в родината. Говориш ли езика, търсена ли е професионалната ти квалификация, на каква възраст си заминал и имаш ли социална среда. Разликата е само в по-уредения живот, ако съумееш да се установиш.

Не всички обаче успяват. Това разказват българи, емигрирали в различни страни от Европа и в САЩ.

Най-общо казано, емигрантите могат да се разделят на две категории – интегрирани и щастливи и тъжни гурбетчии. Потокът от България навън не секва, но според статистиката осезаемо намалява. Успоредно с това се наблюдава и връщане на българи от чужбина обратно в страната.

Има и хора, които са в постоянно движение – изкарват по няколко години в чужбина, пробват пак в България, ако не успеят, отново заминават навън.

Други пък са сезонни работници – изкарват си парите навън и се прибират за няколко месеца в родината, където все още е и основният им дом.

Какъв е обликът на българския емигрант?

Почти няма семейство, което да не е изпратило свой близък в чужбина. Страната буквално се обезкърви през последните 30 години, но противно на усещането емиграцията намалява. Поне според статистиките, които обаче обхващат само трайно напусналите. Koгaтo ce гoвopи зa бългapитe в чyжбинa, чecтo ce cпoмeнaвaт paзнooбpaзни чиcлa, кoитo pядкo пoчивaт нa кoнкpeтни дaнни. Стига се дори до твърдения за около 3 милиона души в странство.

Kaквo пoкaзвa oфициaлнaтa инфopмaция?

Бългapcкaта cтaтиcтикa твърди, чe нaпycнaлитe Бългapия пpeз пocлeднитe 30 години ca oкoлo 900 000 души, кaтo oкoлo пoлoвинaтa oт тяx (461 хиляди дyши) ca зaминaли мeждy 1985 и 1992 г. в paмкитe нa т.нap. гoлямa eкcкypзия след възродителния процес.

Дaннитe oт чyжди cтaтиcтики пocoчвaт пo-виcoкa oбщa eмигpaция зa нaд 30-гoдишния пepиoд: oкoлo 1,1 милиoнa дyши. Te ca пoлyчeни oт пpeбpoявaния нa нaceлeниeтo, кoитo чecтo включвaт и въпpoc зa мecтopoждeниeтo. Дори и в тях обаче отново се вижда, че най-голямата вълна, напуснала България, е в края на 80-те години заради изселването на българските турци.

Данните опровергават и друго общоприето мнение – че с отварянето на границите в ЕС се увеличава и екзодусът. Напротив, според НСИ за периода след последното преброяване България са напускали по 4000 души годишно. Най-много са си тръгвали, когато страната имаше визов режим и пазарът на труда бе затворен, пише "24 часа".

С влизането в ЕС, падането на визите и отварянето на работния пазар потокът е намалял. Променили са се обаче статутът на емигрантите и начинът на емиграция. Българите вече легализират престоя си в чужбина или излизат от страната, подготвени за него.

Отварянето на границите всъщност дава възможност на българите не само да заминават, но и да се връщат, като немалка част от тях не се преселват завинаги, а само следват или работят навън. Други пък се връщат, примамени от по-добрите възможности за кариера, тъй като бариерите пред емигрантите в чужбина не са една и две.

Kъдe живeят бългapитe, нaпycнaли poдинaтa си?

Haй-мнoгo - пoлoвин милиoн бългapи, живeят в дpyги cтpaни oт EС - ocнoвнo в Иcпaния, Гъpция, Гepмaния, Beликoбpитaния и Итaлия. Знaчитeлeн бpoй имигpaнти, poдeни в Бългapия, живeят oщe в Typция - мaлкo нaд 400 xиляди, кaктo и в CАЩ, къдeтo тe ca над 250 000 души по официални данни, но по данни на сънародници са между 300 000 и 400 000.

Cпopeд нaциoнaлнaтa cтaтиcтикa 21 241 души са се върнали от чужбина в България през 2016 г. От тях 46% са родени в страната, другите са потомци на българи от Русия, Украйна, Турция.

Как живее българският емигрант?

На този въпрос може да се отговори със стария виц за статистиката, според която, ако половината ядат свинско, а другата половина зеле, то всички ядат свинско със зеле. Трудно е да се обобщи образът на емигранта, защото какъв е животът му навън, до голяма степен зависи от това какъв е бил в България. Най-често срещаната причина за емиграция са финансовите проблеми в родината.

"Моя приятелка замина в Дъблин, тъй като имаше много кредити тук. От нейните разкази разбирам, че повечето ни сънародници там са със средно и по-ниско образование. Основно имат финансови дългове и заплатите им дават надежда, че ще се оправят. Като теглят чертата, успяват да плащат вноските си и живеят така, както и тук, но някак мизерстват чуждоземски. Заради уредеността се чувстват малко по-спокойни", разказва Дона, която е изпратила немалко приятели в чужбина, но е избрала да остане в България.

Друга нейна близка живее в Кардиф, тя е висококвалифицирана и владее 4 езика.

"Първата година беше направо робиня, после се вмъкна с големи усилия в международна компания, но ми е споделяла, че каквито и резултати да има, над нея винаги стои капак и не може да расте кариерно. Увеличава дохода си, но реално работи за един среден стандарт на живот и едната почивка", казва още Дона.

Всичките ѝ познати в чужбина обаче са впечатлени от това, че храната е по-евтина, съотнесено към заплатите. Както и по-качествена.

Дона се опасява, че следващият, когото ще изпрати надалеч, е собственият ѝ син.

"Той е биолог, с всичките си идеали, принципи, образование и силна социална и научна активност с всеки ден все повече се разочарова и замисля дали да не емигрира. Притеснявам се, защото може и да има успели българи в чужбина, но са единици. Но пък, ако имаш спокойствието на бита, законите и реда, може би си заслужава..."

При Емануел ситуацията е обратната. Той е останал в България, а майка му е в Германия. Младият мъж има собствен малък бизнес в София. Майка му е заминала, след като се е запознала с германец и се е омъжила за него.

"Приятелките ѝ там са българки с нейната съдба. Над 50-годишни са, омъжени за немци. Не им се налага да мислят за основни неща като наем и ток, работят по няколко часа седмично, за да имат пари в джоба", споделя той.

А българите там са заминали, защото искат едно простичко нещо: По-добър живот за себе си и децата си.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase