Какво предстои в правосъдието?

Декларацията на властта, изчетена от парламента, е с подчертано политически характер. Тя не може да породи желаните правни последици, а и самите автори са с ясното съзнание, че не могат да предизвикат тези ефекти. Нито един конституционно установен ред не предоставя абсолютна автономия, на която и да е от властите. Те взаимно си кореспондират при осъществяването на върховната държавна власт и взаимно следва да се възпират, коментира преподавателят по конституционно право д-р Орлин Колев в "Денят ON AIR".

Той добави, че идеята за реформите в съдебната власт се фокусира върху мястото на прокуратурата и нейното взаимодействие. Правили са се редица опити за оптимизиране на тези връзки.

"Много политически партии декларират воля за изграждане и за обосноваване на механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор. Според решението на Конституционния съд, всеки действащ прокурор би могъл да разследва главния прокурор. Но как подчинен ще разследва началник? Тъй като прокуратурата е изградена на основата на йерархичния принцип. Има и такъв модел съдия да разследва главния прокурор, но следва да бъдем изключително внимателни при въвеждането на този модел", обясни д-р Колев пред Bulgaria ON AIR.

Той поясни, че рисковете са заложени в Конституцията, защото разследващият апарат в рамките на съдебната власт се осъществява от прокуратурата, докато това не е функция на съда. Ако се въведе такъв модел, е възможно да се наруши балансът между трите власти.

"Има различни модели и не е задължително прокуратурата да има главен прокурор. Може да се управлява и от колективен орган. Въпросът за мандата на главния прокурор ме притеснява - да не влезем в друга спирала на принципа на разделение на властите, според решение на Конституционния съд, при което това е в компетентността на Велико народно събрание. В този контекст мандатите не трябва да се пипат", каза още гостът.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase