Снимка: архив, БулФото

Софийският градски съд осъди НЗОК да заплати на болница "Токуда" обезщетение за извършена надлимитна дейност през 2015 година.

Присъденото обезщетение е рекордно и е в размер на 2 576 330,00 лв.– възнаграждение за оказана болнична медицинска помощ и 671 178,04 лв. - лихви за забава, 362 289,60 лв. – цена на вложени медицински изделия и 95 062,32 лв. – лихви за забава.

Освен присъдените лихви до датата на подаване на иска, касата ще плати и натрупаните лихви до датата на окончателното изплащане.

Касата е осъдена също да заплати и 148 154,36 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.

Поредното решение на съда е не само още едно доказателство за незаконното поведение на НЗОК да заплати надлимитната дейност – на дневен ред е друг съществен въпрос: трябва ли НЗОК да продължава да упорства в тези откази, след натрупаната съдебна практика, защото това води до значителни допълнителни разходи, които се плащат от бюджета на касата на съдилищата – адвокатски хонорари, държавни такси и др. В тази ситуация отказите на НЗОК да плати надлимитната дейност нанасят вреда на бюджета и може да се разглеждат като проява на безстопанственост, а на виновните длъжностни лица да бъде потърсена и наказателна отговорност.

НЗОК се е противопоставила на иска с два аргумента. Единият, че касата има задължение по договор да плати само до определения лимити и другият, че болницата не е предоставила в посочените в договора срокове фактура и спецификация за надлимитната дейност.

"Според договора задължението за представяне на тези документи (фактура и спецификация) е пряко свързано с обстоятелството, че касаят услуги в рамките на договорения лимит. Не само, че представянето на фактури за т.нар. надлимитна дейност в договорения срок не следва от договора, но и изрично е възложено в тежест на ищеца (болницата) да се въздържа от предявяване за плащане на предоставени услуги извън гарантирания от НЗОК размер. Ето защо пропуснатият срок не се явява в нарушение на договора, съответно неприложима е договорно скрепената последица".

Съдът не споделя тезата, че разходната част на приетия бюджет за 2015 г. определя лимит на отговорността на НЗОК към изпълнителите на болнична помощ. При положение, че за здравнонеосигурените лица достъпът до здравна помощ е гарантиран при все, че не участват в нормативно предписания механизъм за формиране на целевия фонд, няма причина от тази възможност да бъдат лишени здравноосигурените лица, чиято нужда се е проявила след изчерпване на целево предписаните средства.

Както законът, така и договорът между страните еднозначно отдават приоритет на интересите на здравноосигурените лица спрямо утвърдения финансов план. Ето защо дори да се приеме, че ищецът (болницата) е пренебрегнал реално съществуваща възможност за планов прием, това неизпълнение не е в състояние да го лиши от договореното възнаграждение за удовлетворения интерес на ползващите се от договора трети лица.

Само от началото на годината вече пет други големи болници осъдиха НЗОК за неплатена надлимитна дейност.

До момента не е известно да има дело за надлимитна дейност, загубено от болницата, която го е завела.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase