Снимка: БГНЕС

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) сключи договор за изработка, доставка и монтаж на нов телескоп в Националната астрономическа обсерватория Рожен.

Новият телескоп ще има главно огледало с диаметър 1.5 метра, оптична система Ричи-Кретиен и ще бъде произведен от австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH, която спечели обявената обществена поръчка за него. В сключения договор е предвидено също така да бъде построена наблюдателна кула с купол, в която ще се монтира телескопът.

Телескопът ще бъде изцяло роботизиран и дистанционно управляем и ще изпълнява зададената програма за астрономически наблюдения, без човешка намеса и съблюдавайки атмосферните условия. Към него е предвидена автоматизирана метеорологична станция, която ще следи за силата и посоката на вятъра, за относителната влажност на въздуха и за евентуално заоблачаване. Умният управляващ софтуер ще затвори телескопа и купола в случай на метеорологична опасност за оптичната система и електрониката.

Проектът за новия телескоп е финансиран изцяло по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г., координирана от Министерството на образованието и науката. Срокът за изработка и доставка на телескопа е 18 месеца, а за неговото монтиране в НАО Рожен – 3 месеца. Телескопът ще бъде с алт-азимутална монтировка, която е много компактна, сравнително лека и позволява монтиране в кула с диаметър 8 метра и височина 6 метра. „Очакваме през лятото на 2022 г. да бъдат направени първите тестови наблюдения с телескопа и той да заеме своето място в научната програма на Института по астрономия. Ще разчитаме и в бъдеще на подкрепата на МОН за окомплектоване на телескопа с нова светоприемна апаратура“, отбелязват от Института по астрономия.

Основна задача на новия телескоп ще бъдат наблюденията на бързо променливи обекти, участие в международни кампании за проследяване на малки тела от Слънчевата система, променливи звезди и квазари. Обмисля се включването на НАО Рожен в межународните мрежи за изследване на източниците на гама-избухвания, търсенето на Нови и Свръхнови звезди, бързо променливи звездни обекти и квазари и ядра на активни галактики. Ще бъдат продължени традиционните за българската астрономия изследвания на астрономически обекти като: катаклизмични и симбиотични звезди, компактни обекти, звезди в процес на формиране, звезди с акреция от околозвездни дискове, звезден вятър и колимирни изхърляния на материя.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase