Повече от месец сме в извънредно положение, а един от най-усещащите това време са артистите, които не могат да са на сцена пред своята публика. Ще си поговорим с някои от тях за случващото се. Днес срещата ни е с актьора от Сатирата Константин Икономов.
Именно той влезе в образа на "Шрек" , мюзикъл по оригиналната бродуейска продукция под режисурата на Уест Хайлър, който активно работи на Бродуей в Ню Йорк.
Играл е на сцената на Драматичен театър "Гео Милев" – Стара Загора, Народен театър "Иван Вазов", Малък градски театър "Зад канала" и Театър 199. От 2009 година е актьор в трупата на Сатиричен театър "Алеко Константинов". Неведнъж ни е разсмивал с комедийните си роли, но също така и ни е замислял именно чрез тях. За времето без публика, преоткрива себе си и се надява, че наистина ще има утре.
Всеки сигурно си е мислил, че може да "влезе" в някакъв филм. Твоят какъв беше?
Ами аз лично мисля, че филмите много лесно се произвеждат в мозъците на хората, въпросът е доколко тези филми могат да навредят на околните или да въвлекат околните, без тяхното желание, в тези филми. Това е по-опасната работа. Иначе това да бъдеш в някакъв филм може да има и спасителен ефект в някои ситуации. Например няколко пъти се улових, че си представям, когато излизам от дома, че съм в някакъв апокалиптичен филм за залеза на Ерата, на 21-ви век, защото хората, които виждам по улиците са толкова малко, че почти си мисля, че това може би е някакъв експеримент и от някъде пускат оцелелите хора да излизат. Но тези мои фантазии, предполагам са породени от гледането на научно - фантастични филми, които аз харесвам.
Как живееш днес? Какво бе вчера? Какво мислиш, че ще е утре?
Вчера беше днес, а утре ще е същото. Мисля, че във време на изолация това представлява нашето битие. Това, което се надявам е наистина да има утре.
Животът на артиста по време на изолация – няма я срещата, няма я сигурността, какво има?
Когато я няма публиката, когато я няма сцената нещата придобиват малко суров вид, малко замирисва на безвремие, тъга, отчаяние, безсилие, болка, загуба... Но светлина винаги има в тунела. Сега е моето лично време - време за себе си, за своите близки, за своите други творчески занимания - четене, рисуване, пеене. Стремя се това време, което е най-ценният ресурс даден ни на тази земя, да не бъде загубено за мен. Смятам, че сега можем да открием други качества и умения у себе си, като например да свирим с пръсти (разбира се като спазваме хигиенните норми), да научим някое ново хоро или танц, да жонглирам с ябълки, да ценим тишината, да преоткрием самотата...
Какъв бе последният проект, над който работи и какво се случва сега с него?
От актьорска гледна точка последният проект върху, който работих това беше "Сатирично кабаре" , който трябваше да излезе на 30-ти март 2020 година на сцената на Сатиричния театър. Разбира се проектът в момента е замразен и изчаква своето ново начало и своята премиера, която надявам се ще бъде скоро, за да може както ние така и публиката да се наслади на хубавите текстове и песни, които сме им подготвили. Иначе моята "втора краста ", рисуването, няма препятствия в лицето на пандемията. Всеки ден по нещо си драскам.
В днешно време всеки говори за здравето, за икономическия риск, не е ли редно тук да наредим и духовната криза?
Не само, че е редно, но е наложително. Ако не спасим културата си - театрите, галериите, оперите, филхармониите, музеите, книгоиздаването какво всъщност спасяваме?!?! Но това е тема, която винаги стои на края на опашката от проблеми в държавата.
Как се излиза от това, в което сме сега?
Няма излизане, няма изход. Просто трябва да го преживеем. Трябва да мислим не за себе си, като слаби и нуждаещи се, а за другите като такива. Трябва да се подкрепяме както можем. Трябва да устоим, за да има смисъл от утрешния ден.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар