Тодор Колев и посланията му, които ни завеща във "Фалшив герой"

Снимка: Facebook

Режисьорът Краси Колев. Снимка: Личен архив

Постановката вече напълни два пъти Зала 1 на НДК и Арена Монбат в Русе. А екипът от музиканти и артисти се готви да събере публика на морето. Датите са две – 8 юли в Бургас и 19 юли във Варна. На сцената излизат над 60 души екип – филхармонията на Държавна опера - Русе, балет, солистите Ненчо Балабанов, Поли Генова и Димо Стоянов от P.I.F.,Хилда Казасян, джаз бенд, воден от Михаил Йосифов, Ангел Заберски, както и "Тринити", които изпълняват беквокалите. С Краси Колев, Ненчо Балабанов и Димо от P.I.F. поговорихме за Тодор Колев и спектакъла.

Какво си спомняте от момента, когато ви поканиха да сте част от "Фалшив герой"?

Ненчо Балабанов: Помня, че Наско Янкулов, с когото работим от няколко години заедно, ми се обади, за да се видим и обсъдим тази негова идея, която от години има. Краси Колев, пък - режисьорът на спектакъла и автор на "Фейсбойко", както и сценарист в Господари на ефира, също ми е приятел и колега от няколко години. Събрахме се една група креативни и позитивни хора и в името на този гениален артист Тодор Колев, сбъднахме този проект.

Димо: Първата ми асоциация беше, че са се сетили за мен, защото съм пял с него на една сцена. Още приживе правихме трибют на песните на Тодор Колев с Тодор Колев и предполагам, че това ме е свързало със спектакъла. Освен това съм актьор и имам опит на театралната сцена. С Наско Янкулов сме много близки. Той направи така, че хората да чуят за P.I.F през 1999 г. Страхотен екип сме.

Димо, разкажи повечко за трибюта с Тодор Колев.

Димо: Направихме го в столичен клуб. Той дойде с такси. Влиза в залата, а там – само деца. Те могат да са му внуци. Той пита тихо: "Тези деца какво правят тука?". Качва се на сцената и от първата до последната песен – хор! 500 души пеят през цялото време. Осъзна нещо, което не го е имало по неговото време. Това си беше съвременен концерт. Преди 89-та сигурно не са скачали по време на концерти. А това си беше невероятно събитие с намигването към ориенталското, към кючеците.

Едва ли има артист у нас, който да не се е повлиял от Тодор Колев. Как вие се "срещнахте" с него, с творчеството му?

Краси Колев: Познавам творчествотому доста добре, но при всяка среща с него преоткривам нови неща - все по-дълбоки и все по – философски.

Ненчо Балабанов: От дете съм слушал песните му и съм си ги припявал. Тогава, разбира се, не съм осъзнавал всеобхватността на темите, които имат. Актуалността на историите и сюжетите, които засягат. И многопластовата гениалност, с която е заредено цялото му творчество. Особено, когато започнахме репетициите, тогава още повече "нагазих надълбоко", обследвайки и учейки текстовете на всички песни.

Димо: Той е гигант. Продължава да ме докосва. Не знам дали е само от него, но практикувам самоиронията. Това е основното средство и най-мощното оръжие срещу простотията, която ни заобикаля. И в представлението го има: "Приятели мои, кажете на децата си, че в тази държава е имало хора интелигентни, умни, красиви работещи. Може би ще има пак". Най-много ми харесва това, че той много деликатно успяваше да подхване малкия човек и да го постави пред големия проблем.

Кое беше най-трудното по време на спектакъла?

Краси Колев: За мен естествено написването на сценария. Там внимавах за всяка дума, да не предозираме нещата, а смешното и тъжното да вървят някак си заедно, както беше при Тодор, и както е в живота.

Ненчо Балабанов: Опитът да не го имитираме, а да представим нашата, съвременна гледна точка, през която да опитаме да пречупим всичко.

Димо: Точно. Целта бе да не правим имитация на Тодор Колев. Той обаче е толкова ярък, че като му пееш песните – лесно може да се подведеш по неговото отношение. Все пак толкова често си го слушал. А тук не трябваше да е така. Инак тръгваш да имитираш малкия човек, който той е правил. А ние сме Ненчо Балабанов, Поли Генова, Димо Стоянов с целия респект и уважение към творчеството на Тодор Колев и пеем неговите песни. Това за мен бе много трудно. От една страна да го изпееш като себе си и да не го развалиш. От друга - да предадеш това, което той е имал предвид.

В спектакъла има много реплики от филми, цитати. Как го преоткрихте по време на репетициите?

Ненчо Балабанов: Като неповторим, незаменим и уникален творец. Творец, чиито песни и присъствие ще останат наистина за вечни времена.

Димо: Бях наясно какво правя. По-скоро затвърдих гиганта. Заговорихме се с екипа, че няма твърде много филми – "Двойникът", "Опасен чар", "Господин за един ден"... С толкова малко, пирон в небето. Талант! От Стефан Вълдобрев знам, че е бил напълно всеотдаен към това, което прави. Карал ги е като негови студенти много да наблюдават и да си представят персонажи, типажи.

Краси Колев: С онази философко иронична усмивка и с най тъжните очи които съм виждал, и разбира се с много от уроците които ни е давал. И за професията и за житейският ни път.

Ненчо Балабанов: С невероятната му "тънка" усмивка. Бързия актьорски рефлекс. С игривите очи.С неповторимия тембър. С това, че казваше всичко през чувството за хумор и забавната страна, но обхващаше всички теми, включително и мнооого сериозните. … И с неизменното елече, разбира се.

Димо: Беше изключително скромен човек. Когато идваше на репетиции, всички бяхме готови да козируваме. А неговото отношение бе точно обратното на това, което очаквахме. Мълчалив, спокоен. Съгласяваше се с всички, беше страшно мил. В НАТФИЗ сме се засичали в негови часове. Той не ме помни от там. Аз завърших актьорско майсторство за куклен театър, но съм влизал и в неговите часове. В Академията се взимаше информация, колкото се може повече и никой не е бил изгонен от някакъв час. Ако искаш да научиш - влизай.

Ненчо Балабанов: О, има много фалшиви герои и винаги ще има. Но в конкретния случай самата дума "фалшив" я интерпретираме доста по-различно. Тук става дума за всичко, което остава скрито от Светлата страна на медала. Всички усилия, лишения, целия труд и отдаването на нашата професия. Така че "Фалшив" в случая повече е "скрит", "неразкрит", отколкото първото, което може би ви хрумва като чуете думата "фалшив". А ако говорим за реалното значение на тази дума, разбира се, че е пълно с фалшиви, неистински герои. Лицемерни, самозабравили се и нагли "герои". Но това е една съвсем друга тема.

"Фалшив герой" ще се играе в Бургас и Варна. Различна ли е публиката в различните градове? Какви са очакванията ви?

Краси Колев: Българската публика е прекрасна, а явно отдавна чакаше такъв голям спектакъл за великия Тодор Колев. Той го заслужава. Хората знаят песните му наизуст. Пеят, плачат, смеят се заедно с артистите.

Ненчо Балабанов: Хората в цяла България са щастливи и с радост очакват допира до тези невероятни песни в изпълнение на любими техни лица. Може би единствената разлика в публиката е, че в София се случват много спектакли, концерти и събития и е една идея по-трудно да надскочиш очакванията, поради огромното предлагане. Докато в останалите градове това е грандиозно събитие само по себе си. Но с огромна радост установих, че и двата пъти, които представихме "Фалшив герой" в Зала 1 на НДК бяха супер приети и бурно аплодирани от пълна зала. За мен това вече е много голям успех. Защото, нека не се лъжем, хората в цяла България са слушали тези песни много дълги години, няколко поколения. За да им грабнеш отново вниманието, трябва да си направил нещо наистина интересно и впечатляващо.

Димо: Очаквам да дойдат точно онези хора, които са необходими, за да продължи нацията. Ние имаме едно занялуване 45-та година. Чистка на гена. И сега почваме 30-40 години да се възстановяваме. Тези, които ще дойдат притежават този ген. Имат го и децата им. Първият път като играхме спектакъла в Зала 1 на НДК беше препълнено. Имаше много младежи, но следващият път, явно се бе разчуло – и възрастовата граница се покачи. Според Наско Янкулов са дошли много осъзнати хора, които знаят какво търсят. Съзнаваме какво правим. Като свърши последната песен от спектакъла има 5-секундна пауза. Мълчание. И след шока от видяното, хората избухват в аплаузи. Някои плачат. Виждаме много силни състояния, защото е истинско това, което правим. Разказано с обич.

Краси Колев: Спектакълът всъщност прави равносметка и сякаш заживя собствен живот. Хваща за гърлото. Тодор Колев ни е оставил толкова много. Попита кой е "Фалшив герой" днес. Ами ние и успешно се прикриваме. Мислим си, че сме истински, а сме идеално изгубени. Сами се превръщаме във фалшиви герои.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase