У-лицата: Игра със себе си в "Приятно ми е, Ива"

Снимка: Театър 199

Да изиграеш живота си може и да не е лесно, но е интересно. С предизвикателството се захваща Ива Тодорова в моноспектакъла "Приятно ми е, Ива". Можем да го гледаме в Театър 199. Консултант на постановката е Стоян Радев, а сценичната среда е на Елица Георгиева и Момчил Алексиев. И както си тече живота – неравномерно. Някой път полегато. Друг път - с подскоци. Припряно, спонтанно, често смешно, с нюанси тъжно, така и постановката събира емоциите, търсенията и перипетиите на главната героиня, лутаща се между България и Италия.

Ива Тодорова не за първи път участва в моноспектакъл. Прави го и в "Етюд за стая и глас" на Стоян Радев по Жан Кокто, но тук Ива е и актриса, и героиня, и автор на текста.

"Преплитат се много нишки и в повечето съм си самата аз", разказва актрисата пред Dnes.bg – Любопитно ми е да гледам на това все едно става въпрос за друг човек. Даже наричам момичето, което разказва моя живот "Нея". "Тя" прави онова. "Тя" казва така. Иначе в театъра много обичам да гледам представления, в които прозира човека, който стои зад персонажа. Интересно ми е да видя актьора, който прави образа така все едно го занимава лично и, че той застава зад него. Защитава го и го представя сякаш наистина е той. Тази органика в театъра е пленителна. Ако липсва, пък ме отблъсква".

Всъщност Ива съвсем случайно става актриса. Кандидатства във ВИТИЗ от скука през 1997 г. Преди това завършва английската гимназия и учи за TOEFL и SAT. "Всички искаха да отидат в Щатите по това време. Аз бях приета в Американския университет в Благоевград и знаех, че ще съм там", спомня си тя.

Но докато приятелите й учат, Ива скучае. Чува за съществуването на ВИТИЗ и разбира, че изпитите там са през септември. Подготвя я актьорът Антон Трендафилов.

"Много готин! Като ме видя ме попита ходила ли съм на театър. Отговорът бе: "Не!" Обясни ми, че нямам никакво време и едва ли ще ме приемат. Поясних, че е без значение. Нямах никаква представа нито кой е Коко Азарян, нито какъв човек е и първият час при него осъзнах, че съм попаднала на мястото си".

Четирите години във ВИТИЗ се оказват най-хубавите в живота й. "В средното образование няма театър. Не се учи и не може да знаеш, че това ти е интересно, ако ти не си попаднал в него", пояснява Ива.

Хрумването за "Приятно ми е, Ива" става преди около 15 години, ако не и по-отдавна. "Винаги съм искала да направя спектакъл, в който да докажа, че реалността надминава фантазията и да разкажа за реалния живот, който е много по-фантастичен, неочакван, от това, което фантазираме. Да си кажеш: "Ей, това пък никога не съм си го представяла, че ще се случи!"

Така Ива няма никакво съмнение, че текстът ще включва едно към едно случки от живота й. "Не знаех, обаче как да ги подредя. Отне ми доста време. Това бяха дълги "чаршафи", в които описвах подробно някоя случка. Първо реших да се разказва от "чаршаф" на "чаршаф". Но Стоян Радев ми каза: "Абе я вземи да ги разджуркаш!" Ива така и прави. Като започва с репетициите на сцена открива кое е литература и кое може да бъде превърнато в действие. Усеща онези моменти, можещи да са активни, смешни и интерактивни с публиката. Така тя започва да играе себе си. Или игра със себе си, поглеждайки се "от другата страна".

Ако човек си личи още от малък какъв ще е като порасне, то Ива е знаела още като дете как да привлича внимание. Нейната баба й е разказвала как като се качвали в тролеите в София, Ива първо се разревавала, за да я видят добре и да им отстъпят място. Следва осъзнат интерес към най-близкия до тях човек, с когото разменят официални реплики от сорта: "Колко деца имате, може ли да си играя с тях?"... Любимият й герой е Пипи.

Признава, че неведнъж е опитвала да яде суров грах и да изрича: "Хайде, хапчета чудесни - никога да не поресна!" Все пак към 35-ата си година й е хрумнало, че не е зле все пак да порасне. Прехвърля професии: журналист, учител по английски език... Докато живее в Италия ръководи и детска театрална школа, а в момента е навлязла в областта на маркетинга и рекламата. Като че ли малката Ива все още продължава да си живее в (с) нея, да й говори, да опъва чорапчето. И макар да не повдига кон, актрисата умее да привлича с разкази, описателни, впити в живота, почуствали го.

Ролите й на сцената са запомнящи, особено в "Добре дошли в България", където влиза в образа на еколожка, в чийто корем избухва бомба. Ролята й носи номинация за Аскеер. Но докато за нея си има точен прототип, към когото се придържа, то в "Приятно ми е, Ива" актрисата е изцяло себе си. Там тя е Ива с пълната концентрация, че с всеки миг може да променя хода на действието.

"Импровизирам по време на спектакъла, но тази импровизация се базира на рамка, която е в главата ми и много добре я знам". И в двете представления, които играе до този момент - предпремиера и премиера, общуването с публиката е водещо . "В момента ми идва нещо наум, което е като надграждане на това, което досега съм казвала".

Сцената й е добре позната. Започва да играе професионално пред публика още от втори курс в постановка с Галин Стоев в Театър "Българска Армия". Следват ТР Сфумато, Народен театър "Иван Вазова".

"Бях много добра актриса", отбелязва Ива, а всъщност тя още си е. - "То е нещо вътре, което тупка в теб и те бута непрекъснато да правиш арт изблици." По думите й професията изглежда много апетитно, но е изключително трудна.

"Първо си подложен на страхотен стрес. Трябва да си наясно с това как се създава една роля. Всеки път е различно, няма рецепти". Средата също се оказва трудна – малък кръг хора, а ролите за жените съвсем не са много или пък подходящи.

Затова и Ива създава роля за себе си, в спектакъл за живота си. "От соца ни е останала идеята да не говорим, да не сме открити", обяснява тя. Всъщност драматичните моменти, с които се е срещнала са разказани с хумор, все едно гледаме приказка.

"Идеята ми е да подстрекавам хората и те да гледат на разни свои драматични моменти от гледна точка на смеха. Забелязала съм, че някаква страшна ситуация след време се разказва като страшен майтап. И това е така! Като преодолееш страха, срама, притеснението, си даваш сметка, че това е било доста глупаво и с лекота си го преживял. Ако има нещо, което да е тайна, то нека тя да е история, в която откриваш нежност в себе си. Запазваш си я в територията на сърцето. Там да стои, на дълбоко. Но разни други неща – живот, смърт, трябва да се споделят. Със споделянето ще преминат. Ние сме тук за някакви си 100 години и можем да ги преживеем с тайни и страх, а можем и така: С ХАХАХА!"