Да се смееш минути преди смъртта...

Какво са си мислили музикантите на "Титаник", минути преди злополучният кораб да потъне, ще ни разкаже Милица Гладнишка в спектакъла "Титанично". Премиерата е на 20 май в Сатиричен театър "Алеко Константинов" от 19.00 часа. Зрителите ги очаква много смях, хубава музика, пищни рокли и изненади, обяснява актрисата. За малко в постановката да участва и сестра й Емилия, но са я задържали в оркестъра в Австрия. "Тя е още по-талантлива и по-красива от мен… ако това изобщо е възможно", шегува се пред Dnes.bg Милица. Заедно със Серго Кръстевски обсъдили пищните облекла и така се родила идеята за светеща рокля от оптични влакна, която ще видим накрая на концерта.

Разкажете за "Титанично", колко време ви отне направата му и изобщо какво ви накара да се вгледате в последните минути от живота на музикантите на "Титаник"?

Още от 2014-та година замислям музикален спектакъл. Преминахме през много опити и накрая се срещнах с Мария Моева (режисьорка на "Господари на ефира"), която докато й описвах как искам спектакълът да е пищен, със страхотна музика, рокли и черен хумор слушаше внимателно и след това каза: "Защо ти и музикантите да не сте бенда на кораба "Титаник", два часа преди да потъне? Така ще покажем красота, стил, разкошна музика и ще има много черен хумор, защото накрая всички потъваме". Мария измисли и заглавието. И всичко се нареди. Заедно с Петя Русева написаха чудесни стендъп комедийни монолози. Аз се запалих от идеята и подбрах музиката, а пък Васил Спасов и Михаил Йосифов направиха разкошните аранжименти. Отборът от виртуозни музиканти допълват Атанас Попов и Борис Таслев.

Имам и един ангел – хранител, Стойко Ангелов от фондация "АРТ.Е", който оформя сцената, помага ми с организацията и с много безценни идеи за мултимедията. Той ме вдига, когато падна или се отчая и мисля, че без него нямаше да стигнем доникъде.

А феноменалната София Вълкова е фотографка и дизайнерка на печатните материали на целия проект. Тя е човек с изключителен вкус и усет към яркото, красивото и интригуващото. И накрая, ще представя авторското си парче "The Вeach", писано заедно с Кирил Добрев от "Булгара". С Киро работим отдавна по един албум, който ни открадна сърцата.

Колко време ми отне да събера всички тези невероятно даровити и добри хора? Цял живот!!! В този дух на мисли, май ще дам живота си за този спектакъл.

Спектакълът е комедиен. Има ли време за смях минути преди смъртта?

Не знам, дали има време за смях преди смъртта, но ми се ще да мога да се усмихна, когато Тя дойде за мен. Усмивката е част от инстинкта ни за самосъхранение. Ако се поддадеш на мъка, страх, отчаяние и потънеш в депресия – няма да си помогнеш, а направо ще се затриеш. Разбира се, има ситуации, в които не може да мислиш все позитивно и да си оптимист. Човек трябва да е реалист, понякога, за да не си изгради несъществуващ свят, който го прави уязвим към истинския живот.

Сестра ви е виолист в Грац, а майка ви – единствената у нас жена тромпетист! Те ли ви повлияха да се насочите към музиката?

Има нещо, което много ме дразни. Женския род в професиите бе върнат преди повече от година. Сестра ми е виолистка, майка ми е тромпетистка, а аз съм актриса и певица. Побеснявам, когато някой ме нарече певец или актьор. Българският език е един от най-богатите езици в Европа, а го окастрят по опростената и несъвършена система на английския. И да, в България има жени, които си имат професии. Не съм заклета феминистка, но в дублажа, често се ядосваме на такива недоумици, защото несъвършенствата на чуждите езици заливат българския език с тромави фрази и излишно многословие.

А, сега, по темата. Мама вече не е единствената тромпетистка в България. Има много млади момичета, които се справят чудесно. Но, наистина, тя е човекът, който ни потопи в света на музиката. Тя ми купи първия телескоп и звездна карта, защото усети, че съм запленена от звездите. Вкъщи, вместо комикси, със сестра ми разглеждахме албуми с репродукции на Лаонардо да Винчи, Микеланджело, Тулуз Лотрек, Владимир Димитров – Майстора. Баба ми ме научи да пиша, да смятам и да чета. А мама ми даде ключа към световната библиотека. У нас, във всяка стая, има по една стена с книги.

Как живее един музикант в чужбина, какво разказва сестра ви?

В чужбина не е никак леко. Работи се много. Там също има разни бюрократи, който смятат, че един артист или музикант трябва да работи по 8 часа на ден, като останалите хора. Без да се замислят, че концентрацията, която ние влагаме на час, е тройно по-голяма от хората, които работят зад бюро, например. В операта в Грац, за един сезон, правят 25 симфонични концерта и поставят 5 нови опери и балет. И така, всеки сезон. Но, все пак, имат по-добър ред, спазват законите и човек се чувства защитен и по-спокоен, отколкото в България.

Неведнъж участвате в дублаж – по-трудно ли е да се разчита само на гласа?

Трудно е. Това е дарба, която не всеки артист притежава. Да въздействаш с гласа си е нещо, което трябва да се изучава допълнително. Но, когато си обичаш професията – трудностите се издържат и даже те забавляват, понякога.

Как подбирате проектите, в които да участвате?

Внимателно. Доста често отказвам. Не съм от хората, които ще се съгласят на всичко в името на известността или парите. Отказвала съм големи суми, който наистина ще ми свършат работа, но повече ценя достойнството си и здравето си. Няма пари, които да ти върнат изхабените нерви, разбитата репутация и лошите спомени.

Какви трудности срещате във вашата професия на артист и как се справяте с тях?

Най-трудно ми е да разпределя времето между четирите места, на които работя с разходките на кучетата, грижата за семейството и градината в двора. Но, ако говорим сериозно, най-големите трудности в нашата професия идват от измамниците, които ти предлагат работа и после не ти плащат. И от незаконните договори, които те принуждават да робуваш на някой си.

Участвате в сериали, в риалити, как гледате на комерсиалното в изкуството – необходимото зло ли е, може ли без него, вредно ли е или напротив – приятно е?

Комерсиалното не е равнозначно на зло. Но, хората се заплесват и губят мярката. Тогава, продуктът става грозен, евтин и безсмислен. Има много такива предавания в ефира. Правят се лесни пари и се излъчва пълен боклук. Истинският, стойностен и комерсиален продукт изисква много повече усилия и умения. Но, спокойно, все по-малко хора гледат телевизия, именно, защото им е писнало от глупости, които не те зареждат с енергия, а ти изсмукват цвета и живеца.

Човекът до вас също е актьор. Искате ли мнението му за различните ви участия?

О, разбира се. Винаги е полезно да се допиташ до мнението на другите. Все пак, нашето изкуство е колективно и взаимно си помагаме.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase