Сградите в София могат да издържат на земетресение с магнитуд до 7.3

Има презастрояване и урбанистични проблеми в някои градове в Турция. Това обясни пред БНР проф. Петър Павлов, който е ръководител на Националния център по сеизмично инженерство.

"Разстоянието между някои сгради е доста близко. Забелязва се, че има такива, които са рухнали, но има и други, които не са с компрометирани елементи. Някои са строени по старите норми. След 2000 -та година, когато имаше земетресение в Измит, при което загинаха 17 000 човека, нещата се подобриха. Турската държава предприе мерки относно контрола по проектирането, изпълнението и екплоатацията на сградите", посочи той.

България има сеизмична карта и колкото по-застрашени са местата, толкова по-големи са изискванията при проектиране, обясни проф. Павлов.

"Сеизмично най-опасните райони у нас са Кресненското дефиле, района между Търговище и Провадия, както и Чирпанска низина. Изискването при проектиране е да могат да издържат на земетресение като вчерашното в Турция. За останалите райони е малко по-ниско",каза той.

Сградите в София са проектирани, за да издържат на земетресение с магнитуд до 7.3, обясни проф. Павлов.
"Максималното, което се очаква, че би могло да има в София е около 7", коментира той.

България има изградена система за контрол над проектирането, строителството и експлоатацията на сградите, посочи още той в предаването "12+3".

"Проектирането се извършва от проектанти, които спазват съответните норми. Те трябва да притежават правоспособност, която се добива след три години проектантски стаж. Има технически контрол от инженери. След това идва надзорна фирма. Следи се дали този проект се изпълнява качествено. Осъществява се връзка между проектантски процес и изпълнение", обясни Павлов.

Преустройствените дейности също се одобряват, посочи той.

След земетресението във Вранча от 1977 година, когато имаше над 100 жертви, българските власти повишиха малко нормите за сеизмично проектиране, каза проф. Павлов.

"В България се работи от много години. Успяхме със средства от Националната пътна карта да направим предпроектни проучвания. Има инвестиционен проект, който е готов. Качен е на страницата на МС. Заложен е в пътната карта. Оборудването за експериментални изследвания обаче е доста скъпо", обясни той.

Павлов посочи, че в случай на голямо земетресение първо се намесват спасителите, веднага след това са медицинските кадри.

По публикацията работи: Камелия Цветанова

земетресение

Коментари Напиши коментар

54 Анонимен

преди 1 месец

3 0

Зад Била в Люлин сградите са от Итонг и почти без арматура Ще се сринат за секунди!

53 Анонимен

преди 1 месец

15 1

Може да е било проектирано, но едно време. Сега с модерните кооперации никнещи като гъби между блоковете не знам какво ще се случи. Дано да не става, че ние с една Стражица не можахме да се оправим 10 години, че представи си ако задруса София.

52 Анонимен

преди 1 месец

9 11

Не знам защо се пънете да разсъждавате толкова, преди години беше доказано от учени, че земетресение с магнитуд 7 и нагоре е практически невъзможно да се случи в България. Много сме далеч от азиатската тектонична плоча и сме слабо земетръсен район. Това е от малкото неща, които не могат да ни застигнат, но пък за сметка на това тиквун ни управляваше 12 г.