"Законопроектът за повишаване на минималната заплата е вреден за страната и хората, това е и саботаж по пътя ни към еврозоната.

България не е София и икономиката не е добивната индустрия. Всички работодателски организации са категорично против. Грешен е механизмът за определянето ѝ, синдикатите изманипулираха обществото и политиците, че това го изисква директивата". Това коментира Васил Велев от АИКБ пред Нова Нюз.

Той обясни и какво пише в самата директива. "50% от брутната средна работна заплата е един от индикаторите, който дори не е посочен на първо място. На него е 60% от медианната заплата, което е по-добро решение за България. Това ще доведе до това в редица сектори като хотелиерство и селско стопанство ще се изравнят към най-ниско квалифицирания. Има грешки и в сметките - на законодателите и на синдикатите. Изчислената минимална заплата не прави 850, а 830 лева", посочи той.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров от своя страна припомни, че КНСБ настоява за минимална заплата от 850 лева на базата на предполагаемия среден доход през първите 6 месеца на 2023 г. "Не съм сигурен, че целият български бизнес има проблем с ръста на МРЗ. Добивният бизнес изобщо няма проблем с нея, че дори да е и по-голяма. БСК пък подписа отраслов трудов договор за 944 лева минимална заплата. Няма профинфлационен фактор, причинен от заплатите", обясни той.

Димитров посочи, че в директивата се казва, че МРЗ трябва да е 50% от средната и 60% от медианната работна заплата. "Диференциацията между най-ниската и най-високата работна заплата е 8,5 пъти - най-високата в ЕС. Заради това медианната работна заплата не върши работа. В някои компании има корпоративно поведение, близко до картели и там трябва да се обърне внимание защо работодатели плащат определени заплати. Възнагражденията няма да се изравнят навсякъде заради ръста на МРЗ, просто някои работодатели плащат малко", подчерта Димитров.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• повишение
• заплати
• коментар