Най-голям е приносът на енергетиката, най-вече заради лигнитните въглища, изгаряни в българските централи и в част от индустрията. Те съставляват 58% от всички емисии, посочи министърът. Емисиите от транспорта са с 26 на сто, а тези от индустрията - 11 %.

 

В Националния план за възстановяване и устойчивост България е заложила реформи и инвестиции, които да доведат до повишаване на енергийната сигурност, базирана на възобновяеми енергийни източници и други механизми. Министърът даде за пример, че България е поела ангажимент като част от реформата за декарбонизацията на енергийния сектор и намаляване с 40 процента на емисиите от изгарянето на въглища до 2026 година. 3,5 гигавата нови ВЕИ мощности трябва да се изградят - основно слънчеви и вятърни централи. Според Сандов големият потенциал е те да се фокусират върху "индустриални и деградирали територии", защото тези "нарушени терени" съставляват голям процент от територията на страната ни. Те са близо до електропреносната мрежа и са изключителна държавна собственост, което дава възможност за "бързи писти" за сътрудничество с бизнеса.  

 

Министърът посочи, че трябва да се даде възможност и за развитието на водорода за индустриални цели. Прави се анализ и за потенциала на геотермална енергия, като през плана за възстановяване ще се финансират два пилотни проекта.

 

Сандов посочи също, че се създава реформа за развитие за устойчива мобилност и децентрализирано изграждане на 10 000 зарядни станции. 

 

Когато се говори за абсорбиране и улавяне на въглероден диоксид, министърът изтъкна, че се говори основно за решения, базирани на природата. Затова се предвижда засаждането на 100 млн. дървета до 2030 година, като част от европейската цел за засаждането на 3 млрд. дървета, както и значително завишаване и възстановяване на природни територии.

 

Търси се начин за създаване на национален финансов инструмент, който да бъде попълван основно с цените от квотите от емисии и да има основна цел да съфинансира големи проекти за декарбонизация и енергиен преход.