"Хиляди хора, пеша и в джипове, посетиха през почивните дни Седемте рилски езера и не подозираха, че така езерата се съсипват", каза Александър Дунчев, доктор по горско стопанство, дългогодишен експерт по горски политики на WWF - България, пред БНР.

 

Езерата са част от защитена местност.

 

"Хората, с които говорехме, не знаеха, че лифтът там е незаконен. Той няма актуален ОВОС, от 1998 година е изтекъл, имаме защитена зона Натура 2000 от 2007 година, която изисква специална оценка за съвместимост доколко лифтът и всички туристи, които качва в района на езерата, няма да доведат до увреждането им. Имаме и Закон за защитените територии, който изискваше да се направи преценка дали този лифт няма да увреди и наруши режимите на Националния план за управление от 2001 година, съгласно който пише: „Това е зона в Националния парк за ограничаване на човешкото въздействие“, а не за увеличаване на човешкото въздействие", коментира Дунчев.

 

Александър Дунчев е на менние, че всички закони сочат, че този лифт на това място е недопустим. Фирмата "Рила спорт" е собственик на лифта. А самата фирма сега е собственост на четири офшорни компании, посочи той.

 

"Тези офшорки в момента прибират по половин милион лева приходи годишно – чиста печалба. А ние в момента наливаме европейски средства за покриване на щетите от багерите, които се бяха качили на Рила да ремонтират пътеките".

 

На въпроса какво може да се предприеме, за да се опази природата и Рилските езера, и да се намали започналата ерозия в района, Дунчев заяви:

 

"Заблатяването на Рилските езера е в резултат на ерозията на туристическите пътеки, на биогенни отпадъци, които хората създават в района, това е доказано от редица експерти и учени - наши и чужди. Но замърсяването върви много преди построяването на лифта и ние сме сигнализирали за това. И планът за управление 2001 година имаше за цел именно да ограничи туристопотока не на хиляди хора, а на групи от по 7 до 10 човека. А виждате какво е сега…".

 

Дунчев е категоричен, че съществуват достатъчно закони, според които, ако има данни за увреждане на природните забележителности, министърът на околната среда и водите трябва да издаде заповед за спиране на дейностите, които водят до това увреждане.

 

"Факт е, че хората, които отиват там, не замърсяват с нищо тази красота, която те искат да видят и ние не можем да ги спрем. Това, което може да се направи, е държавата да си влезе като управленец на езерата и чрез обществен и експертен дебат да попитат как тези езера могат да бъдат опазени. По света има много такива примери. Ограничаване на потока от туристи, въвеждане на такса вход, определяне на различни пътеки за ползване", изтъкна Александър Дунчев.

 

Ерозионните процеси дори при тези мерки обаче няма да бъдат спрени, обясни експертът. "Първото езеро, което ще стане блато след десетки години, ще е Рибното езеро", каза Александър Дунчев.

 

"Трябва да се спре ерозията по пътеките към Рилските езера чрез каменни прагчета, а не чрез насипване на чакъл, ние имаме богат опит как се овладява ерозията".