Сирачето Шинка и зестрата от дядо поп: История с 80-годишна давност

Преди Коледа в кметството в Широка лъка пристига писмо с нетрадиционна молба. Изпращача, 75-годишната Величка Петрова, моли да бъде отслужена литургия в памет на свещеник, отгледал нейната свекърва. Така започва сглобяването на трогателната история за сирачето Шинка и отгледалия протойерей Дамян Лука Каров.

Шинка е родом от смолянското село Кремене, на 20-ина километра от Широка лъка. Останала сирак като невръстно дете, след като починала майка ѝ. Баща ѝ се оженил втори път и я дал на работа като домашна прислужница в дома на свещеника в Широка лъка през 1932-33 г., пише "24 часа".

"Дядо поп имал къща в селото и в гр. София. През лятото живеел в Широка лъка, а през зимата в София. Шинка била много добро, послушно и работливо момиче. Работела при чорбаджиите си, те я хранели, обличали и се отнасяли добре с нея. Порасло момичето и станало красива мома за женене. Видял я Ангел, който бил с два занаята - фотограф и бояджия. Харесал я и казал на майка си, че ще се ожени за нея, въпреки че няма зестра. Обичал я! Направили сватбата през 1938 г. На сватбата бил и дядо поп като баща на булката. На сватбата той направил жест към младата булка.

“Исках Шинка да се ожени с мерак за човек, който я обича. Искам да ви кажа, че Шинка има зестра. Ние ѝ давахме храна, облекло и пари за харчлък, но аз съм ѝ открил спестовна книжка и от първия месец на работата ѝ при нас редовно съм ѝ внасял заплатата, която ѝ се полага като домашна прислужница. Ето това са парите на Шинка.” И ѝ дал спестовната книжка”, разказва историята снахата.

Свекърва ѝ казала, че за 6-7 години работа в се била натрупала добра сума. Тя завинаги останала благодарна на дядо поп, който ѝ дал спокойствие и благословия в живота. Освен писмото Величка изпраща в плика до кмета на Широка лъка Васил Седянков и 20 лв. Тя настоява със сумата да се отслужи служба в памет на неизвестния дядо поп в църквата “Успение на Света Богородица” в селото, където е служил някога дядо поп.

“Където и да е духът на този човек, нека знае, че Шинка го почиташе като баща до края на живота си”, казва снахата.

“Описвам ви историята на този благороден човек - свещеника, чието име не знам и майка ми (свекърва ми) не ми го е казвала. Винаги казваше “дядо поп”. В църквата може би има имената на тези, които са служили по това време. Дано се открие името му, но дори това да не стане, Господ си знае работата. Това, което е направил за майка ми, е толкова благочестиво”, разказва снахата на Шинка.

Не след дълго името на свещеника, помогнал на сирачето, става ясно. Неговият внук Георги Каров, който днес е на 81 години, разказва за своя дядо, че е бил фин и достолепен човек, начетен не само в духовните дела.

"Бил съм на 8 години, когато е починал. Няма да забравя, когато бях първолак, той ми подари малък чин, който доскоро пазех”, казва внукът му. По-късно слушал дълго разкази за свeщеника от баба си Ефимия.

Свещеникът се родил през 1887 г. в семейството на Лука и Рада, известни просветни и читалищни дейци.

След като завършил Пловдивската духовна семинария, той служи в родното си село, след което е назначен за учител в Пловдивската духовна семинария. Със съпругата му Ефимия имат пет деца: двама синове- Лука и Васил, и три дъщери- Мария, Рада и Стефания. Заради многолюдната челяд се наложило да си вземат за помощник вкъщи сирачето Шинка. През 1922 г. митрополит Стефан (бъдещият екзарх Стефан) изтегля свещеника от родното мусело в София, където поп Дамян отговарял за църквите “Покров Богородичен” и “Св. Спас”.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase